Покрай 24-ти май всяка година се сещам колко продължаващо изоставащо е нашето образование от световните тенденции. Затова отново ще ползвам филмова метафора (вижте предходните по-долу), за да напомня кои са сeриозните проблеми пред образованието у нас.
Припомних си наскоро старата комедия с Камерън Диаз “Лошата учителка” (2011 г.) и ситуацията между “отсъстващото” преподаване и тоталната отдаденост на постигането на краен резултат, заради самия краен резултат. А някъде по средата са съветите за всекидневните неща – какво правим, ако човекът когото харесваме не ни обръща внимание; какво правим, ако някой е груб с нас; как се справяме, ако ни се подиграват или как избираме в какво да вложим повече усилия и в какво не? Нещата от живота и процесът на обучение в и извън класната стая, които нямат граница. Всекидневните избори, които касаят всички ни и всичко.
За беда в родното образование избор почти няма, ако например искам да уча предимно история, биология, физиология, психология, ще се сблъскам с невъзможността да уча тъкмо тези свободно избираеми дисциплини.
А дори, (недай си боже), да искам да уча след 7-ми клас еднакво усилено български език и математика. Профилите по традиционните предмети са толкова заседнали в миналото, за сметка на ползването на модерни образователни технологии, че скуката се е настанила трайно на учебните чинове.
Какво да кажем за езиците? С помощта на съвременните технологии вече всеки може самостоятелно да изучава нов език и да “взема” теоретичната част вкъщи, а в училище да практикува (да, всичко е обърнато наобратно). С помощта на изкуствения интелект програмата му ще е персонализирана и напредъкът също.
Това означава, че вместо да уча само английски език от първи клас, мога да уча и италиански, гръцки и френски, заедно с английския и да общувам свободно на 2-3 (4-5) езика, докато завърша основното си образование.
Технологиите и дигиталните умения са достъпни от предучилищна възраст, но за сметка на това строго отхвърлени в училище? Все едно да отхвърлим компютъра и да задължим децата да работят на пишещи машини или да върнем тебешира и парцала с добрата стара черна дъска.
Нещата от живота са свързани с това, че животът се променя и имаме избор да догонваме, да изпреварваме или да вървим в крак с настоящето.
Изборът, който е взело българското образование е невъзможен – ние вървим назад.