За 24 май, 2020 година
Образованието трябва да има една единствена цел – да изгражда грамотни, начетени, учени, книжовни, културни и цивилизовани хора.
Всяка следваща негова цел е второстепенна и това е много важно да бъде разбрано.
Образованието да създава кадри за професии – второстепенно.
Образованието да бъде модерно – второстепенно.
Образованието да има по-важни или излишни дисциплини – третостепенно. Излишен спор.
Когато то (образованието) не изпълнява основната си цел и роля, то ни подвежда.
Обърква ценностите, разклаща убежденията, стимулира псевдо-експертността, наместо дълбокото, бавно и трудно познание. Проваля се. Проваля ни!
Нека си го кажем, за да знаеш – трябва да четеш, да слушаш, да прогледнеш. Не само да четеш (или слушаш и гледаш), и то не повърхностно, отгоре-отгоре, наляво-надясно, през десет страници. По преразкази или резюмета. А да вникваш и да намираш смисъла, дарен ти от някой друг, вътре в себе си. Да задържиш този смисъл, да му се насладиш и да го оцениш. Вътрешната рефлексия и саморефлексия на знанието е това, което го надгражда. И след учените думи на един, идват тези на друг и знанието не само се предава през поколенията, а се развива.
Знанието е невъзможно да бъде оценено без невежеството. Тези антиподи, тези омоними, тази дихотомия и антитеза пресича човешката цивилизация и Цицерон казва, следвайки Платон и Аристотел, че “образованието е това, което създава цялостната личност”.
Освобождението от мрак и робство никога не идва с война и оръжие, а с Възраждане и книжовност. Про-света. Светлина за ума. Да преценяваш сам. Да взимаш решения, които са осмислени и осъзнати. Да интерпретираш, да анализираш, да поставяш под съмнение, да проверяваш. Да бъдеш мъдър или глупав понякога, да търсиш, защото знанието и мъдростта не вървят заедно, а самотно по своите разделни усойни пътеки, където опитът среща времето и характера.
Българското образование е невъзможно без българския език.
Осмислето го. Запомнете го. Защото народ и общество живеят и се разбират в езика си, той ни дава национално самосъзнание, общност, история, средства и метод да разкриваме тайнствата на света. Полага ни в света, като хора, които споделят словото, като инструмент да творят история, общество и бъдеще заедно.
Езикът, който споделяме ни прави тези, които сме. Нежният – нежни. грубият – груби. Измамният – лъжци, а смелият – свободни.
Ако говорим и пишем правилно на родния си език, ще се разбираме по-добре като хора. Ако езикът сред нас – в медиите, семейството, училището – е смел, добър, силен и честен, език на бъдещето и възможностите, ние ще сме способни.
Образованието ни не е “стока”. Не го мислете като безплатно и платено, не го мислете като технологично и хуманитарно, не го мислете като за деца и за възрастни.
Образованието има една единствена цел – да изгражда грамотни, начетени, учени, книжовни, културни и цивилизовани хора. Не “практически”, а цялостни личности.
Мислещи, заинтересовани, заинтригувани, които не се задоволяват с лесното – лесно, които не се предават пред трудното – бързо, които отговорно упражняват своята образованост – свободно, за да подобрят живота на обществото си чрез знание и наука, които именно в този контекст – са светлина.
Вижте още:
Опасно образование
Страстно образование
