А там където свършва пазара, за да перифразираме от икономическа гледна точка, започват свръхпродуктите или т. нар. иновации. Тези над-продукти, доминантни услуги и процеси, които дефинират развитието на човешката цивилизация и консуматорското общество, които предполагат устойчивост на поне няколко на брой дизайн концепции за света, в който живеем; не на последно място – създават трайни и времеопределящи тенденции и фактори за икономическото развитие; и възникват отвъд пазара.
Когато говорим за иновации и деиновации винаги говорим за център и периферия. Посоката на първите е отвън-навътре, налага се да пробият статуквото, за да заменят една дизайн концепция с друга. Вторите, антииновациите, възникват винаги в центъра и стремежът на обществата (по Фуко) е да ги изтласка в периферията до пълното им заличаване.
На времевата граница, на която иновациите и деновациите се пресрещат в историческото развитие на едно общество, възникват най-интересните пазарни феномени.
Например 2023 г. стана известна с пробива на изкуствения интелект и неговата достъпност през безплатната версия на ChatGTP-3-5. Но не само. Появиха се още стотици безплатни и платени софтуерни версии на други чатботове или инструменти за създаване на видео, изображения, музика, текстове, анализи, прогнози, персонализирани образователни програми и пр. Тяхната дизайн концепция настъпва от периферията към центъра с тенденцията да промени остарели и закостенели традиционни индустрии като музикалната, рекламната, образователната, консултантската, администрацията и др.
В същото време в центъра се появиха антииновациите – домашни работи на ученици, създадени не от тях самите, а с помощта на изкуствен интелект, плагиатство и фалшифициране на информация в огромни размери. Дори New York Times заведе дело срещу Microsoft и OpenAI за нарушаване на права на интелектуална собственост.
Тези явления може да изглеждат на пръв поглед като различни светове, но са тясно свързани.
Иновациите са мислени и разбирани като двигател на икономическия растеж. Те повишават производителността, като позволяват да се създава повече богатство с по-умен труд. (Ако откриете същата фраза с „по-малко“ труд, помнете, че няма как да е вярна).
Когато икономиките не въвеждат иновации, резултатът е стагнация, неравенство и цял хоризонт на безнадеждност, който днес определя живота на повечето работещи хора в развиващите се страни.
Оставен на собствените си сили и възможности, реално, пазарът е винаги по-склонен да допуска деновациите и да не инвестира огромни и бавни ресурси в иновациите (те си остават неприложна наука (изобретения) отвъд пазара).
Обратно – държавите, големите корпорации и наднационалните съюзи, чрез регулациите, се стремят да удържат посоката на иновациите. Съзнавам, че на пръв поглед е по-скоро доста объркващо. Как така бюрокрацията и регулациите удържат посоката на иновациите, не им ли пречат?
Да, пречат им да навлизат бързо и по-либералните пазарни системи го доказват, но в същото време възпират антииновирането на пазара в разумни граници. В този смисъл най-добрият икономически механизъм за иновационни стимули би включвал стъпаловидни мерки за бързо поощряване на новата дизайн концепция ведно с бързо санкциониране на нежеланата й употреба.
Например, ако етичната употреба на работата с изкуствен интелект бъде разрешена още от утре в българската образователна система, това ще стимулира навлизането на дизайн концепцията, докато в същото време е задала мека мярка за ограничаване на нежеланата й употреба.
За да се върна към мисълта си, по-горе, относно иновациите, като двигател на икономическия растеж – въздействието на всяка новаторска дизайн концепция почти винаги зависи от реорганизацията на обществото по начин, който да се възползва от потенциала на нововъведенията. А това е във функциите на държавите и/или наднационалните съюзи – да търсят ползите и механизмите за подобряване на човешкия живот чрез всички нови технологии и тяхното поставяне в центъра.
Photo credit: Pavel Danilyuk
