Откъс от „Дисциплината иновации – формиране, обсег и граници на влияние“

февруари 7, 2021
12:29 pm

Систематичните иновации

Започнах да се занимавам сериозно с теория на иновациите след един курс във Виена през 2013 г. Тогава все още работех в Мтел (сега А1), като Старши мениджър партньорски взаимоотношения в дирекция “Иновации”. Така се запознах с Феликс Вон Хелд и Ролф Ретлер от Systematic Inventive Thinking Germany*. Три години по-късно, изучавайки вече всички школи, методологии, консултантски агенции в областта на иновациите и година, след като бях основала първата българска агенция за иновации – Innovation Starter, международният форум за иновации Innovation Explorer, основан в партньорство с в. Капитал на Икономедиа, и най-голямото публично-частно образователно партньорсто в България – Академия за иновации, реших, че е нужно да запиша докторантура по бизнес администрация, която да оформи знанието ми и да ми помогне да създам текст на български език за иновациите, който да е максимално полезен на студентите ми и другите преподаватели и експерти в България. Кандидатствах и ме приеха в редовна поръчка в Софийски университет “Св. Климент Охридски” във факултет Стопанско управление, катедра “Стопанско управление“, където за три години положих всички изпити и оформих тезата си. Оказа се, обаче, не само, че не срещам разбиране, в катедрата, в която бях зачислена, но и че не мога да защитя дисертационен труд без да променя разбирането си, за термина иновация или темата си. Че трябва да копирам и следвам авторите в катедрата, вместо да осмислям и предлагам свои научни тези и ново знание. Парадоксално, но това помогна, като ме принуди през 2020 г. да се прехвърля във Варненски свободен университет “Св. Черноризец Храбър”, факултет Международна икономика и администрация, катедра “Администрация, управление и политически науки”, които ми дадоха свободата наистина да работя върху ново теоретично познание и върху текста си във вида, в който е днес. Предстои ми тепърва да защитя дисертация, но с ръководител като доц. д-р Елеонора Танкова това вече ми се струва близка и реална цел за 2021 г. Специално трябва да благодаря и на Ерез Цалик от Systematic Inventive Thinking Израел, Летисия Бритос Каванаро от Станфорд, Оливър Ъшър от английската консултантска агенция в областта на иновациите Nesta и др. за ценните четива, препоръки и обсъждания. Затова, че на няколко пъти промениха разбирането ми за иновациите.

България

Към 2021 г. мога да обобщя, че все още в България дисциплината иновации е слабо застъпена в българските университети и попада в клопката между курсовете по предприемачество от една страна и изоставащото икономическо знание в България, от друга. Когато се оформя нова дисциплина в човешкото познание винаги е нужно време, за да се изяснят нейните граници, да се уточнят взаимодействията й с другите науки, да се изчистят и дефинират прецизно теоретичните постановки и термини, ключовите изследователи.
От днешната ми гледна точка, за мен е безспорно, че да учиш иновации е различно от това да учиш икономика, бизнес администрация или инженерни науки и технологии, например. Струва ми се и съвсем логично, че ускореното технологично развитие доведе до създаването на мултидисциплинарна наука за новото знание, която е кросдисциплинарна и мултифункционална в своя генезис. Която може да се изучава от студенти от различни специалности, без оглед на профила или специализацията им, защото подобрява разбирането за създаване на висока добавена стойност в едно общество.

Най-показателен за това разбиране ми се струва факултетът по иновации в Станфорд, Hasso Plattner Institute of Design at Stanford University, който приема за обучение в различни по продължителност и вид форми, студенти от всички различни дисциплини и курсове на университета. Събирайки лекари и инженери, философи и биолози, педагози и географи, той създава среда на диверсификация и мултикултурализъм отвъд обичайното разбиране за учене по дисциплини и разширява границите на човешките възможности за създаване на експериментално знание на бъдещето, което въобразява и прави дизайн на света, такъв какъвто още не съществува, но би ни помогнал да живеем в по-добър, споделен и спокоен свят. Фокусира знанието върху решаване на проблеми на неравенството (по Шайдел), върху систематичните методи за решаване на проблеми (по Алтшулер).

Терминът иновация

Генеалогията и дискурсът на термина иновация може да се проследи до Средновековието, като най-ранната употреба на латинското „novatio“, и преведеното дословно “innovatio” означава „по посока на изменението“: renewal, alteration, innovation (подновяване, промяна, новаторство). Обновление в смисъла на подобрение. Промяна в смисъла на съзидание. И новаторство в смисъла на креативност и идейност в процеса на промяна и съзидание.
Терминът навлиза в света на бизнеса през средновековния френски език и юридическите документи, като през XIV и XV век се среща и като споменаване срещу статуквото (църквата, оттук и антиподите традиция-иновация), навлизането на патентите XVIII – IXX век (Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1833 г. и объркването изобретение-иновация) и бързото развитие на технологиите и четъртата индустриална революция, впоследствие (която слива технология и иновация в едно).
“Икономическо лице” понятието добива за пръв път след 1939 г. с официалния дискурс и опит за категоризиране от началото на 20 в. на австрийския икономист и политолог Йозеф Шумпетер, който описва нововъведенческите процеси като “създаване на нови комбинации” или “изменения” в развитието на пазара и производството в една икономическа теория, която обяснява развитието на икономиката именно през теория на иновациите. Систематичната връзка между иновация и пазар, която до този момент е размита в употребата на близките иновация и изобретение или на противоположните иновация и имитация се дефинира по линия на системната свързаност между новото знание и пазарната му употреба под формата на нововъведения (B. Laperche, D. Uzunidis, N. Von Tunzelmann, 2008, The Genesis of innovation).

Шумпетер и „диагнозата“ на капитализма

Според Шумпетер под понятието “нововъведение” се разбира изменение с цел да се внедрят и използват нови видове ресурси, потребителски стоки, нови производствени и транспортни средства, пазари и форми на организация в производството. Крайният резултат от процеса е създаване на нов продукт, услуга, процес или форма на организация.
Иновациите, според Шумпетер (История на икономическия анализ, 1982), съществуват в една динамична среда, където старите пазари биват унищожени и заместени от нови – така наречения процес на „creative destruction“, съзидателно унищожение. „Унищожение“, което измествайки или замествайки старите концепции създава нови и подобрени продукти, услуги, процеси, форми, ресурси. Радикалността, в неговата идея, противопоставя разбирането за конкуренцията като полезна за развитието на пазара. В действителност иновациите преодоляват нуждата от конкуренция, като създават своите нови ниши и пазари с вътрешно-системен характер, които водят до дългосрочна икономическа промяна.
Разбирани по този начин, иновациите са средство за преодоляване на икономически кризи (Теория на икономическото развитие, 1912). Радикалните, а не инкременталните процеси са причина за разрушителните промени, които всъщност движат икономиките и те винаги се появяват в групи, под формата на клъстърни иновации. Иновационните клъстъри са съвкупност от базови или инкрементални иновации, които възникват успоредно в един и същи времеви отрязък от действителността. Създаването на интернет води до бум на онлайн магазините, на електрическите автомобили – до много експерименти в сектора и бърз ръст на зарядните станции; на безкръвните хирургически операции с лазер – до роботизиране и автоматизиране на множество оперативни интервенции, щадящи пациента и лекаря едновременно.
Стимулите, които провокират проявите на тези клъстъри, стават основа за нови научни открития и основни техни характеристики са неравномерността и комбинативността.

В теорията на Шумпетер са изтъкнати следните типове иновации:
• Въвеждане на нов продукт
• Въвеждане на нов метод за производство
• Създаване на нови пазари
• Развиване на нови източници за ресурси
• Създаване на нова пазарна структура или ниша в даден пазар

Маркс смята, че капитализмът ще бъде унищожен от неговия враг – пролетариата, докато според Шумпетер капитализмът ще стане жертва на собствените си успехи, като отгледа една многобройна интелектуална класа, която на свой ред ще атакува буржоазната идея за частна собственост и свобода.

Тази представа за иновациите доминира XX век и според обобщението на Сет Годин, ако следваме теорията на Шумпетер разбираме добре, че “инкременталното подобрение на свещта, никога няма да доведе до изобретяването на електрическата крушка, защото това е линеен, а не разрушителен процес” (Seth Godin, 2007). Креативното унищожение е с противоположна посока и сила на въздействие. То не се опитва да надгражда над съществуващото, а да започва всеки път отначало.

Клейтън Кристенсен, най-известният теоретик на подривните или разрушителните иновации (б. р. терминът се среща и с двата си превода в българския език от английското disruptive innovation) доказва, че иновацията е феномен на периферията и “дъното” на пазара, от което се появяват нови играчи (стартъпи), които обичайнo преформулират пазарна ниша, модел или процес, измествайки традиционния конкурентен модел, следвайки Шумпетер. Неговата теория е еволюционна (подкрепена в последствие и от анализатори, като Стивън Джонсън и Стив Бланк) и следва един естествен ход на природата, в който винаги се появяват мутации и изменения, като естествено средство за промяна и подобрение. Той пръв доказва, че колкото по-несигурна е една технология, толкова повече време и трябва, за да се докаже на пазара. “Ако в началото на иновативния процес ние се нуждаем от продуктова иновация, то след това трябва да се стремим към иновации свързани с процесите. По този начин ние движим естествения иновационен цикъл на всяко доходоносно откритие, през продукт, услуга, процес, към промяна на бизнес модела на организацията” ( C. M. Christensen, The Innovators Dilemma, 1997).
Съществуването на иновациите, според Кристенсен, е винаги пряко зависимо от достъпа на компаниите до ресурси. Ако компаниите нямат достъп до ресурси през клиентите си или инвеститорите, дори добрите идеи не могат да бъдат имплементирани. Най-добрите компании, според него (M. Christensen, 1997) са тези, “които успешно убиват нежеланите от клиентите и инвеститорите си продукти и услуги, стремейки се към нови, които да задоволяват потребностите им”.
Парадоксът в теорията на Кристенсен, както доказва по-късно Пол Героски (Paul Geroski, The Evolution of New Markets, 2003) e, че всъщност не съществува ясно дефинирано понятие “разрушителни” иновации, защото значението му е противоречиво. Нито една технология не е разрушителна сама по себе си, първо заради начина, по който технологиите се развиват и създават (който е еволюционен), второ защото, за да се имплементира технологията е необходимо количество допълнителни пазарни фактори и условия, които могат да детерминират начина, по който конкретна технология може да има разрушаващо влияние и позитивен социален ефект. Нужни са екосистеми.

Иновация и имитация

В модерната история, например, Нелсън и Уинтър (R. R. Nelson and S. G. Winter, 1982) разглеждат иновацията, като една от само две възможни стратегии: стратегия на новите неща, с действителни иновации и стратегия на имитация, следване на иноваторите. В ранната 1966 г. до същото заключение достига и Левит (T. Levitt, 1966) в бизнес училището на Харвард, като в свой анализ прави предположението, че всеки конкурент на иноватора, всъщност е по своето същество имитатор и че имитацията, сама по себе си дава добри предпоставки за развитието на нововъведения или поне за техните инкрементални подобрения. Създаването на еквиваленти на иновативните продукти, само по себе си е полезно действие, което оформя дизайн на средата, за приемането на определени иновации.
Имитацията е “спътница” на иновацията във всяко историческо развитие (И. Кръстев, С. Холмс, 2020, Имитация и демокрация). Голяма част от обществата се опитват да подражват на успешните модели на великите сили, като имитират, за да се модернизират и асимилират, за да се интегрират. Имитаторите в бизнеса се стремят да изместят оригинала, на който подражават, като създават копия на продукти, услуги, процеси и бизнес модели в желанието си да превъзхождат оригинала. Тъй като имитиращите нации, според Кръстев и Холмс, са оторизирани плагиати (от великите сили, собствените си правителства или алианси), те непрекъснато търсят благословията на “великите”, за да съществуват. Нациите, отдадени, изцяло на имитацията са наречени от същите изследователи “икономики, базирани на подражателния императив”.
Нито еволюционната теория обаче, нито теорията на имитацията успяват да обяснят добре какво всъщност е иновация? Термините, въведени в съвременна употреба боравят със значнието на “нов” или „подобрен“, нов продукт, услуга, процес, бизнес модел, а истината е, че трябва да работят с термина “превъзходство”. Макар и около него да избухва цяла една различна политико-икономическа картина от древногръцката “калокагатия” – съвършен дух и тяло в едно, свръхчовекът на Ницше, немския романтизъм, фашизма и дори хегелианството, иновацията е съвършенство на форма и съдържание, които налагат своя превъзхождаш дизайн в света. Никога не биха се развили нови концепции, ако нямаше превъзхождащи идеи, никога светът не би се радвал на разнообразието си, ако те не бяха различни.
В този смисъл иновацията не е термин само за новите, различните, по-добрите идеи, а за тези, които надделяват, превъзхождат, движат прогреса и оформят концепцията ни за бъдеще.

Моето разбиране за иновация

Терминът, с който аз боравя е моето разбиране за иновация. Иновацията е свръхпордукт, услуга, процес или бизнес модел, като в представката свръх- влагаме разбирането за 1. Превъзхождащ дизайн 2. Съвършенство на функция и форма 3. Потенциал за масова употреба и дистрибуция.

Свръхпродуктите обичайно нямат аналог за дълъг период от време, който да предложи по-добра употреба и потребителски опит. Любимият ми и класически пример е този за тоалетната хартия (по начина, по който го разбира Тим Харфорд*). Идеален продукт, който възниква в древността, в двора на китайския император и създава дизайн концепция за личната хигиена в моменти на нужда. Продукт, достъпен в масова употреба на всеки континент и във всяка страна по света, с хиляди производители, доставчици, търговци и пр. Подобни примери в света около нас има много – от масовите подобрения в жилището на по-голямата част от човечеството като печката, пералнята, прахосмукачката, хладилника, които облекчават живота на милиони хора и са дистрибутирани на масови цени, до миниатюрни иновации като кламера, телбода, пломбата, сензорите. Или материали като хартията, стъклото, пластмасата, найлонът и пр. (спорно е как бъдещето променя отношението към тях).

Радикално новите идеи, които боравят с недефинираното, непознатото, откривателството, като дух и нагласа, се превръщат в иновации само тогава, когато могат да предложат 1. Мащабно решение 2. Превъзхождащо решение 3. Масово решение. И се оценяват винаги впоследствие.

Усещам, че дължим извинение на стотиците компании с мобилни приложения, които са идвали при нас като консултанти и твърдят, че правят нещо иновативно или на технологичните проекти за поредната „иновация“, които не са проучили, че вече има други превъзхождащи идеи в индустрията. Трудно е да се занимаваш с дизайн на бъдещето, когато трябва да си вадиш хляба тук и сега. Хора, като Елън Мъск (Тесла), Джеф Безос (Амазон), Питър Тийл (PayPal, Palantir и др.), го правят и са го правили успешно. Но както Питър Тийл целенасочено обяснява в „От нула до едно“, реално няма втора Тесла, втори Амазон, втори Айнщайн или Едисън, ако щете, действието по „създаване“ на бъдещето е сингулярно. Недефинираното, непознатото, откривателството, като дух и нагласа, е нашата нула, а едно е превъзходството, съвършенството на идеите и именно онези нови неща, които движат човешкия прогрес напред. Иновацията е надделяване, показване на по-добри качества и конкурентни предимства, но внимавайте, такива конкурентни предимства, които в момента не съществуват при конкуренцията или при никой друг на пазара, защото пазарът още не е създаден.

Дисциплините

По тази причина трябва и ясно да се разграничат дисциплините “Иновации” и “Предприемачество”.
Обичам и дълго време ползвах разбирането на Питър Дракър, че “дисциплината се нарича иновации”, а “нейната практика е предприемачеството”. И духът на политико-социален елемент, който австрийската школа от Шумпетер нататък влага в разбирането за предприемачество, като практика на политическото и социално въздействие отвъд публичния сектор през бизнеса или неправителствения сектор. Практиката да поемаме риск и да създаваме нови бизнес и социални идеи, докато практикуваме новаторство и социална промяна. Но днес разбирането ми се промени, следствие на седем годишния ми опит в консултирането на корпоративни клиенти и стартиращи компании.
Предпримачеството е мениджмънт на малките и средни предприятия, за разлика от традиционното знание за управлението на големите корпорации и техните “втвърдени” или замразени процеси, правила и структури. Предприемачеството е и трябва да бъде гъвкаво, бързо, адаптивно и разбира се, стресово. Но предприемачеството не е наука или практика на иновациите, защото те изискват системно мислене и системен дизайн, присъщи на философията, изучаването на системи, историята и макроикономиката.
Дисциплината иновации е повече наука за прогреса и по-малко наука за икономиката. Те е непонятна без хуманитарната си основа в буквален и преносен смисъл. Подобряването на политико-икономико-социалните условия на живот в света и една страна, и циклите на възход и просперитет, едновременно на морала и бизнеса, търси смисъла на “иновацията” като икономически феномен с масов социален ефект и съвършен дизайн на функция и форма. Не говори за технологии, а за подобрения във всяка сфера на човешкия живот.
Ще кажете, че това разбиране, много стеснява понятието. Да, така е. Но именно това може да помогне да видите, защо България толкова много изостава в областта на иновациите. Подпомагайки нови идеи и проекти, които не са водещи концепции в света, ние през цялото време подкрепяме изоставането си от бъдещето. Ако някой се осмели да анализира инвестициите ни през последните 10 години в инфраструктура, ще открие, че ние сме можели да имаме прахоотблъскваща настилка на пътищата, цялостна инфраструктура за електрически автмобили, соларно осветление и пр. нововъведения на цена три пъти под вложените от правителството средства за същия период в остарели материали, технология, процес на реализация и въвеждане в употреба.

Очаквайте продължение.

Systematic Inventive Thinking е наименование на консултантска компания със седалище в Израел, Тел Авив, която ползва едноименния метод в работата си.
Тим Харфорд е икономически журналист във Файненшъл Таймс, автор на книгата “50 неща, които определят световната икономика”, 2017

Библиография:

Acemoglu, D., and Robinson, J.A., (2012) Why Nations Fail: The Origins of Power, Prosperity, and Poverty, Profile Books, London, p. 546.
Barak, M. (2004) Systematic Approaches for Inventive Thinking and Problem Solving: Implications for Engineering Education, Tempus Publications, Int. J. Engng Ed. Vol. 20, No4, p. 612-618.
Barney, J., Hesterley W. (2012) Strategic Management and Competitive Advantage, 4th edition
Beckman, L. S., Barry M., (2007) Innovation as a Learning Process: Embedding Design Thinking, California Review Management, Fall 2007, Vol. 1, N1, 33 p.
Boyd, D., Goldenberg J. (2014) Inside the Box: A Proven System of Creativity for Breakthrough Results, Simon & Schuster, 272 p.
Brown, T. (2009) Change by Design, HarperBusiness, 272 p.
B., Laperche, D. Uzunidis, N. Von Tunzelmann (2008) The Genesis of innovation, p. 306
Christensen, M. C. (1997) The innovator`s dilemma, Harvard Business School Press, 179 p.
Clark, L. Innovation in a Time of Crisis, Harvard Business Review, 26.04.2020
Dees, J. G. (1998) The Meaning of Social Entrepreneurship, Kauffman Foundation and Stanford University.
Drucker, F. P. (1985) Innovation and Entrepreneurship: Practice and Principles, Harper&Row Publishers, New York, p. 288
Drucker, F. P. (2002) The Discipline of Innovation, Harvard Business Review
Ebrahim, A., and Kasturi Rangan, V., (2010), The Limits of Nonprofit Impact: A Contingency Framework for Measuring Social Impact, Harvard Business School, Working Paper.
Friedman, M. (1993) Why Government Is the Problem (Essays in Public Policy)
Geroski, P. (2003) The Evolution of New Markets, Oxford University Press, 240 p.
Geroski, P. (1995) Innovation and Competitive Advantage, London Business School, Economic Department Working Papers No. 159, 60 p.
Geroski P., Walters C. (1995) Innovative Activity Over the Business Cycle, Economic Journal
Godin, S. (2007) Purple Cow: Transform Your Business By Being Remarkable, 2002, Penguin Books, p. 160
Goldenberg, J., & Mazursky, D. (2002) Creativity in Product Innovation. Cambridge University Press, 240 p.
Goldenberg, J., Levav A., Mazursky, D., Solomon S, (2009) Cracking the Ad code, Cambridge University Press, 178 p.
Horowitz, B. (2014) The hard thing about hard things, HarperBusiness, 304 p.
Hill, C. J. (2011) Theory of Strategic Management, South-Western, Cengage Learning, 10th international edition
Johnson S. (2011) Where good ideas come from, Riverhead Books, 352 p.
Kelley, D., Kelley T. (2013) Creative Confidence, Crown Business, 304 p.
Kelley, T. (2001) The art of innovation, Crown Business, 320 p.
Kelley, T. (2005) The ten faces of innovations, Currency/Doubleday, 288 p.
Kim C. W., Maubourgne R. (2006) Blue Ocean Strategy, Harvard Business School Press, 257 p.
Kotler, Ph. (1999) Marketing Management (10th edition), Prentice Hall
Liedtka, J., & Ogilvie, T. (2011) Designing for Growth: A Design Thinking Tool Kit for Managers. Columbia University Press, p. 248
Liedtka, J., (2015) Perspective: Linking Design Thinking with Innovation Outcomes through Cognitive Bias Reduction, Journal of Product Innovation Management, Volume 32, Issue 6, p. 925–938.
M. Federico, From evolution to innovation – Nelson and Winter (2017), Research Gate Publication
McCraw, T. (2007) Prophet of Innovation: Joseph Schumpeter and Creative Destruction, Cambridge, Massachusetts, 736 p.
Mulgan, G. (2006) The process of Social Innovation, Tagore LLC.
Mulgan, G. (2010) Measuring Social Value, Stanford Social Innovation Review
Nicholls, A. (2009) We do good things, don’t we?, Accounting, Organizations and Society
North, Douglas C. Institutional Change: A Framework for Analysis
North, Douglas C. The New Institutional Economics and Development
Simon, A. H. (1969) The Sciences of the Artificial, MIT Press, 248 p.
Sloane P. (2007) The Innovative Leader: How to Inspire Your Team and Drive Creativity, Kogan Page, 196 p.
Shumpeter, J. (1943) Capitalism, Socialism and Democracy, London Allen Unwin, 256 p.
C. M. Christensen, M. Raynor, R. McDonald, What is disruptive innovation? Harvard Business Review (December, 2015)
Shumpeter, J. (1982) The Theory of Economic Development: An Inquiry into Profits, Capital, Credit, Interest, and the Business Cycle (Social Science Classics Series), Transaction Publishers, 244 p.
Sutton, R. I. & Hargadon, A. (1996) Brainstorming groups in context: Effectiveness in a product design, 35 p., firm. Administrative Science Quarterly, 41, 685–718. Organization Development Journal, (2007) Fall 2007, Volume 25, N3, 11 p.
Thiel P. (2014) Zero to one, Crown Business, 224 p.
Peters, J. T. , Robert H., Waterman Jr. (2006) In Search of Excellence: Lessons from America’s Best-Run Companies, HarperBusiness, 400 p.
Ray M., Myers R. (1989) Creativity in Business, Main Street Books, 240 p.
Ries, E. (2011) The Lean Startup, 336 p.
R. R. Nelson, S. G. Winter, In search of useful theory of innovation, Research Policy Vo. 6 ( 1977), p. 36-76, Yale University
R. E. Nelson, S. G. Winter, An evolutionary theory of the economic change, The Belknap press of Harvard University Press (1982)
Seelos, Ch., and Mair, J., (2004) Creating new business models to serve the poor, Kelley Business School papers.
Seelos, Ch., and Mair, J.,(October 2006) Profitable Business Models and Market Creation in the Context of Deep Poverty: a Strategy View, IESE Paper,
Seelig T. (2015) In Genius: A Crash Course on Creativity, Harper One, 224 p.
Senge, Peter M. (2006) The Fifth Discipline: The Art & Practice of The Learning Organization, Doubleday; Revised & Updated edition, 445 p.
Shiedel, Walter (2018) The Great Leveler, Princeton University Press, 495 p.
Siedel V., Fixson S. K. (2013) Adopting Design Thinking in Novice Multidisciplinary Teams: The Aplication and Limits of Design Thinking Methods and Reflexive Practices, Prod Innov Manag 2013, 30, 19-33, 15 p.
Von Hipel, E. (2006) Democritizing Innovation, MIT Press, 216 p.
Von Hipel, E. (1988) The Sources of Innovation, Oxford University Press, 232 p.
Womack P. J., Jones, T. D., Roos D. (1990) The Machine That Changed the World, Free Press, 352 p.

На български:

Гълъбова, Л. (2019) Предприемачество, Изд. на Технически университет София, 192 стр.
Давидков, Цв. Ценности на забогатяване Предприемачите в България през перидоа 1991-2004 (2010), университетско издателство СУ Св. Климент Охридски, стр. 555
Давидков Цв. Изследвания върху културите. Културни ориентири на управлението (2019), университетско издателство СУ Св. Климент Охридски, стр. 567
Дракър П., (1992), „Новаторство и предприемачество“, ИК „Христо Ботев“, 348 стр.
Дракър П. (2016), „Дисциплината иновации“, превод Д. Величкова за Innovation Starter, студия.
Ламиман Ж., Сире М. (2003) Успешната иновация, Изд. Класика и стил, 247 стр.
Кръстев Ив., Холмс Ст., (2020) “Имитация и демокрация”, Обсидиан, стр. 326

Публикации в специализирани научни издания във връзка с дисертацията:

Давидков, Ц., Д. Йорданова, Р. Каназирева, Л. Асланова, Р. Минковски (2018) “Обучението по предприемачество: развитие на дидактически аспекти” – В: ХVІ International Scientific Conference “Management & Engeneering’’18”, June 24 – 27 2018 – Sozopol; Conference Proceedings, vol. 1, pp 305 – 314. Технически унив. – София. 1310-3946 (print) 1314-6327 (електронно).
Aslanova, Leona The discipline of innovation and its entrepreneurship practice today, 31.03.2019, IAI Book of Abstracts, Vienna University Conference 2019, Edited Collection by Cambridge Scholar 2019 г.
Л. Асланова, Организациите в криза – иноваторите печелят, сборник от Третата обща докторантска конференция „Млади изследователи“, организирана от СУ „Св. Климент Охридски”, 27.02.2020 г.

Публикации в медиите или неспециализирани научни издания:

Л. Асланова, Economy.bg, 08.05.2014 г. „Как да се научим да бъдем креативни и иновативни?“, онлайн публикация
Л. Асланова, Капитал, 15.01.2016 г. “Фитнес за бизнеса: Няколко практични съвета как да подобрите ефективността на компанията си като заложите на lean методология”, онлайн публикация
Л. Асланова, Капитал, 07.08.2016 г., “Имаме нужда от радикална образователна реформа”, онлайн публикация