Skip links

Дизайн мислене (Design Thinking)

Какво е Дизайн мислене?

Дизайн мисленето е широкоспектърна методология и радикален подход към иновациите, който поставя в центъра си потребителските опит и преживяване (human-centered design). То може да бъде дефинирано като комбинация от емпатия към човека и контекста на проблема, креативен творчески подход при търсенето на идеи и рационалност при анализа, и подбора на решения.

Това е структуриран процес за генериране на иновативни решения със свои принципи и инструменти. И не става дума толкова за „дизайн“ и за „мислене“ (затова и наименованието не бива да ви подвежда), колкото за систематично отхвърляне на проблеми и за мисловна нагласа, към която трябва да се настроите, за да разбирате по-добре света на другите. Това го прави особено подходящо, когато се атакуват трудни за описване и разбиране проблеми, свързани с решаване на конфликти (conflict resolution), изграждане на така наречените меки умения (soft skills) и разбиране на потребителските пътеки и опит (user experience).

Учене чрез правене

Заради лесния за научаване (чрез опит) и прилагане процес на генериране на идеи (learning skills through doing) Дизайн мисленето дава креативна увереност (creative confidence) на всеки. Според Тим Браун, Изпълнителен директор и президент на IDEO, целта на Дизайн мисленето е „съчетаване на нуждите на хората с това, което е технологично възможно и изпълнимо
като бизнес стратегия“. Предпоставката за изучаване на методологията е познаването на подхода на дизайнерите към поставените проблеми и методите, който те ползват, за да сътворят идеите, да изберат и да осъществят решенията, с които хората или фирмите ще могат да подобрят своите процеси за разрешаване на проблеми и да постигнат по-високи нива на иновации.

Дизайн мисленето създава цялостни нови парадигми, по-приятни преживявания за потребителите и нови продукти и услуги, които са желани. Към него има значителен академичен интерес и то се преподава и ползва във водещи международни университети.

Поява на термина

Първата поява на термина се приписва на американския икономист, психолог и нобелов лауреат Хърбърт Саймън (Herbert A. Simon‘s 1969 book The Sciences of the Artificial), но е безспорно че в бизнес речника методът навлиза масово след популяризирането му от Тим Браун от IDEO  – консултантска компания в областта на дизайна, архитектурата и иновациите. От 2005 г. САП (SAP) започва да прилага Дизайн мислене като философия за решаване на проблеми и като новаторски подход, при който крайният потребител е на фокус и в резултат проектирането и разработката на нови продукти води до желани и харесвани от потребителите услуги. Основателят на SAP – Хасо Платнер става и инвеститор и съ-основател на Училището по Дизайн мислене към Университета в Стандфорд – d.school. Ресурсите са отворени и споделени за всеки, който иска да се самообучава или да прилага методологията в работата си.

Тайната на Дизайн мисленето е емпатията

Дизайн мисленето се концентрира върху човекa, не върху ограниченията на конкретни обстоятелства или технологии, а върху истинските нуждите на потребителя. Затова използва поредица от похвати от антропологията, за да наблюдава, изследва и намира проблеми, които още никой не е успял да артикулира или обоснове.

Традиционно, компаниите ползват фокус групи, за да научат мнението на потребителите за продукти и услуги, които вече са във фаза на развитие. Дизайн мисленето позволява да вземете обратна връзка от клиентите си на база прототип, изработен от най-примитивни и евтини материали: хартия, фулмастри, моливи, макетни принадлежности и пр. Затова обикновено зоните и залите за Дизайн мислене напомнят помещения в детска градина – те са шарени, с множество цветни лесно достъпни материали и играчки, които стимулират децата да се чувстват добре, да играят и да творят свободно.

Креативни пространства

Сега си представете колко по приятно би било за вас да имате в офиса си обособено място, което ви откъсва от бизнес света и където с екипа си (или дори заедно с клиентите ви) можете да обсъдите спокойно и вдъхновяващо това, което ви безпокои. А ако ви хрумне идея – имате как да я изобразите и опишете веднага. Може би ви се струва несериозно възрастни хора да ползват цветни sticky notes в удобни шезлонги и шарена зала, за да работят върху концептуален проект? А на нас ни се струва несериозно да ги принуждавате да дават креативни предложения, затворени в конферента стая с неудобни столове и строг вид, под заплахата на кратките срокове и липсващите финанси. Помислете за офисите на креативните рекламни агенции, те отдавна са осъзнали, че средата влияе. А офисите на Google, Yahoo, Facebook?

Дизайн мисленето, се базира на латералното мислене и поощрява наградата, а не наказанията, допуска, че грешките са нещо естествено и човешко и търси най-доброто у всеки. Латералното мислене позволява пренареждане и преосмисляне на бързо заобикалящата ни информация. Същото прави и дизайн мисленето – поощрява да ползваме знания, които дори не мислим, че притежаваме. Инстинкти и интуиция, които биха били естествени, ако не ги подтискахме и разбира се, креативност, отвъд представите ни за собствените ни творческите способности.

Иновация ли е емпатията и как иновираме чрез емпатия

Когато говорим за Дизайн мислене, говорим за емпатия. За онова трудно съотнасяне между съчувствие, съпричастност, поставяне на мястото на другия и помощ, което е трудно преводимо.

Дизайн мисленето е убеждение и мисловна нагласа, че всеки може да бъде част от едно по-добро бъдеще,
което ни сблъсква ускорено с все по-трудни за решаване проблеми. Затова и неговият процес е процес на действието по
оправяне на несъвършенствата на света за някой друг. А това превръща иновирането чрез емпатия в един здравословен
оптимизъм. Защото, за да решаваме по-бързо, по-лесно и по-трудни проблеми, ни е нужно по-добро
разбиране на другия и другостта. Но не в мултикултурален смисъл, а във всекидневен.

Дизайн мисленето е проектирано да решава чрез емпатия най-баналните проблеми на всекидневието ни, но и най-значимите, в
5 стъпки.

Принципи на процеса

  1. Discovery – Срещам ново предизвикателство. Как да го преодолея?
  2. Interpretation – Какво научих и как да го интерпретирам?
  3. Ideation – Виждам възможност, как да я оформя в идея?
  4. Experimentation – Имам идея, как да я построя?
  5. Еvolution – Опитах нещо ново, как да го развия?

Наистина е лесно да променяш средата около себе си, ако мислиш за другите и техните нужди, a не само за своите. Трябва
да проявите емпатия.

Процес на Дизайн мисленето

Краткият процес на Дизайн мисленето включва 5, а разширеният 7 етапа:

  • Определяне, което включва наблюдение и изучаване на поведението и опита на потребителите, интервюиране, изследване и дефиниране на проблем и гледна точка на базата на емпатия – по-добро разбиране на латентните нужди и проблеми на потребителя/човека
  • Идеи – генериране на идеи в огромно количество за кратък период от време
  • Избор на идеи за реализация – подбор и класифициране на идеите
  • Прототипиране – минимален видим продукт/услуга, за които бързо да бъде взета обратна връзка от евентуалните ползватели
  • Обратна връзка – дали сме на прав път или трябва да се върнем крачка назад, как да подобрим прототипа на база обратната връзка?
  • Тестване – дали идеята ни работи?
  • Изучаване и подобрение – отново на база обратна връзка от крайните ползватели прототипа се подобрява и адаптира

Това е кръгов процес, който винаги цели непрестанно подобрение и развитие на продуктите, услугите, процесите и бизнес моделите в един непрестанно и бързо развиващ се и променящ се свят.

Дизайн мисленето като протокол за решаване на проблеми

1. Всичко започва с дефинирането на проблема от човешка гледна точка и емпатия (поставяне на мястото на
другия, в смисъл на съпреживяване, съчувствие и взаимопомощ).

Много често си мислим, че разбираме чудесно проблема, пред който се изправяме, но истината е, че често бъркаме кое е всъщност „проблем“. Дизайн мисленето позволява да погледнем от много различни перспективи и гледни точки. И често това, което мислим, че е истинската задача за решаване, е само една малка част от проблема и той се крие на неочаквано място.
Помните ли вица: „Колко програмисти са ви необходими, за да завинтят крушка?“ За Дизайн мисленето отговорът би бил: „Защо крушка?“ И след като зададете няколко пъти последователно въпроса Защо? Защо? Защо? и наблюдавате реакциите и мнението на хора с различен потребителски опит, ще видите, че най-трудно е да дефинирате същината на проблема.


design-thinking

2. Вижте всички възможности и обсъждайте максимално широк кръг решения с хетерогенен екип.

Дори най-талантливите екипи попадат в клопката на бизнеса, да решават проблемите по един и същ начин всеки път. Особено когато резултатите са очаквани, успехите изпитани, а времето за реакция е кратко. Един от основните принципи на Дизайн мисленето е, колкото и очевидно да ви се струва решението на един проблем, да обсъдите поне 3 други възможни решения и варианти. От колкото повече перспективи успявате да обхванете проблема, толкова по-пълноценни ще са и вашите варианти за решение. Според Дизайн мисленето 5 човека с различен профил, за 1 ден, ще дадат много по-ефикасно решение на един проблем, отколкото 1 човек, който мисли върху този проблем цял месец.

3. Тествайте посоките

Дори идея-убиец може да бъде отрязана в зародиш, ако не можете да докажете ползата от нея. Но не и идея, която може да бъде подложена на експериментален тест в кратък срок. За да сте убедени в резултата на идеята си, създайте прототип на продукта или услугата и тествайте. Така със сигурност няма да се хвърлите през глава в проекта на живота си, като
инвестирате всичките си средства напразно. Дизайн мисленето генерира среда на ръст и експерименти, която по здравословен начин позволява на добрите проекти да израстнат. И ражда иновации.

4. Повторение и грешки

Може няколко пъти да ви се наложи да минавате от стъпка 2 през стъпка 3 и обратното.

5. Изберете идеята-победител и я реализирайте

Тази стъпка е вашата застрахователна полица: ако прототипът е успешен – действате и „тунинговате“, ако не – не хабите усилия и пари, а изпитвате друга идея. Тествайки идеите интензивно, на ранна фаза, вие стигате до критично важна бизнес информация още преди да сте стигнали до пазарна реализация. На тази фаза често проблемът е вече решен, но и всички
възможни добри решения са експлоатирани до край.

Правила на Дизайн мисленето

Тези пет или седем етапа в процес на Дизайн мислене се придружават от четири правила:

Правилото за обсъждане в общност – Дизайн мисленето се придържа към идеята за Колективна креативност и брейнстормингът е основен инструмент за работа. Важни са също хетерогенните, мултифункционални екипи, които дават по-голяма добавена стойност към контекста на проблема.

Правилото за свобода на съжденията – на фазата на брейнсторминга не осъждаме идеите на другите, защото целта е количество, а не качество на идеите. Оценката на идеите се прави независимо от брейнсторминга. Дизайн мисленето допуска човешките грешки като естествен процес и не само че не се бои от тях, а дори и ги поощрява.

Правилото за промяната – дори и най-добрата идея е само идея преди да бъде верифицирана от потребителите и пазара. Когато тя бъде тествана, винаги се появява обратна връзка, на база на която настъпват подобрения, развитие и модификация на продукта, услугата, процеса.

Правило за конкретността – идеите трябва да попадат в идеалната зона за иновации, да не са твърде далеч или твърде близо от началната точка. Потребителските профили или персони, на които стъпва Дизайн мисленето, са винаги реални хора. Това помага за развитието на емпатия и за решението на конкретен, а не на общ или средностатистически проблем.

Тези правила включват „изграждането“ на идеи, без ограничения на размаха на мисълта по време на фазата на брейнсторминг. Това помага да се намали страха от провал на участниците и да се стимулира даването на идеи и участието на широк кръг източници в тази фаза.

Къде се прилага Дизайн мислене?

Дизайн мисленето е бизнес методология, която има и широко приложение в публичната сфера. Ползва се както от бизнеса и консултантските компании, така и от неправителствения, образователния и здравния сектор с еднакъв успех. То може да е полезно за разработването на иновации, но може да се прилага и за въвеждането на подобрения в процеса на обслужване на клиенти и услугите, които се предлагат. И двата процеса започват с фокус върху хората (human-centered design) – с откриване и разбиране на потребностите на крайните потребители.

Кои компании ползват Дизайн мислене?

Технологични компании-гиганти като SAP, GOOGLE, AMAZON бързо разбират ползите за мотивацията на служителите си и за успеха в битката с конкуренцията благодарение на Дизайн мисленето и бързо създават свои вътрешни екипи с фасилитатори. Постепенно вирусът се разпространява в неправителствения сектор и в политиката. Към момента вече хиляди компании ползват метода, без ограничение от сектора си на работа. Някои от най-известните успехи и култови продукти са свързани с Bank of Amerika, IKEA, Vodafone, Audi и др.

D-school. Училището по Дизайн мислене към Станфорд

D-school или фамозно известният институт по дизайн към университета Станфорд е основан през 2005 година с финансовата подкрепа от 40 мил. долара на SAP. 


d-school-stanfordСъосновател става и един от съоснователите на SAP, Хасо Платнер, милиардер и филантроп, който вярва в силата на доброто образование. Той твърди, че след като е прочел статия за IDEO и приложението на дизайн
мисленето
е повярвал в него безрезервно.
d-school-stairs

D-school не предлага университетска степен.
Помещенията са с неонови светлини, шарени мебели, още по-цветен интериор и отворени пространства. Тук се обучават мениджъри, преподаватели, учени, доктори, адвокати и специалисти във всякакви сфери.


d-school-fun

Компании като Procter&Gamble, Google, Intuit, Nike, стават първите
работодатели, които наемат с хъс студенти, завършили дизайн мислене.


РЕСУРСИ ЗА ДИЗАЙН МИСЛЕНЕ

List curated by Leticia Britos Cavagnaro, Stanford University, ~2018-2019

>> EMPATHY AND PROBLEM FRAMING/ SYNTHESIS

>> IDEATION

>> PROTOTYPING

>> DESIGN THINKING IN GENERAL:

Articles:

Books

Videos:

Documentaries:

“Extreme By Design” is a 1-hour documentary that captures the experience of 40
students from Stanford University’s Institute of Design (aka the d.school) as they create products that may save thousands of lives in Bangladesh, Indonesia and other developing countries they visit as part of a class called Design for Extreme Affordability.

Toolkits:

Interviews:

Talks: 

Blogs/websites:

Blog posts:

Other

Articles/resources on designing „for the other 90%“:

 

Selected resources from above that are relevant to K-12 education space: 

  1. Tom Kelley’s talk at Stanford Entrepreneurial Thought Leader Series 2008:
    http://ecorner.stanford.edu/authorMaterialInfo.html?mid=2054
  2. Interview with David Kelley (IDEO/d.school): http://www.publicschoolinsights.org/visionaries/DavidKelley
  3. Studio H: http://www.studio-h.org/
  4. IDEO’s tips on creating a 21st century classroom experience (Metropolis
    magazine):
    http://www.metropolismag.com/architecture/educational-architecture/ideos-ten-tips-for-creating-a-21stcentury-classroom-experience/
  5. David Kelley’s mindmap on K-12 education: http://www.fastcompany.com/files/feature-81-mind-map.gif
  6. The Importance of Right-brain Thinking in Education: http://www.good.is/post/the-importance-of-right-brain-thinking-in-education?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+good%2Flbvp+%28GOOD+Main+RSS+Feed%29
  7. „Awakening Creativity“ by George Kembel: http://fora.tv/2009/08/14/George_Kembel_Awakening_Creativity
  8. IDEO’s Sandy Speicher on 7 Ways Design Can Change Learning:http://www.metropolismag.com/ideas/ideo-sandy-speicher-ways-design-change-learning/

Книги, сайтове, статии в допълнение

  1. The Art of Innovation
  2. Change by Design
  3. Design Thinking for Educators
  4.  Thinking For Educators toolkit
  5. HCD [Human-Centered Design] Connect
  6. IDEO’s Design Thinking for Educators website
  7. dt4e blog
  8. Lucy Kimbell
  9. d.school virtual crash course,
  10. The Bootcamp Bootleg
  11. The d.school’s wallet project
  12. The d.school’s k12 wiki
  13. Design Thinking Mix Tapes
  14. Taking Design Thinking to School
  15. Make Space
  16. The Third Teacher
  17. Rapid Viz
  18. 100 Things Every Designer Should Know About People
  19. Storyviz.com
  20. The kerning game
  21. Typography for Lawyers
  22. Edutopia’s Design Thinking Video Playlist
  23. Teacher Resources on Design Thinking at Henry Ford Learning Institute
  24. Professional Development from dLab, the Laboratory on Design Thinking in Education
  25. Project H Design
  26. ISKME’s Action Collabs
  27. Teaching Kids Design Thinking, So They Can Solve The World’s Biggest
    Problems
    ,” by Trung Le, Fast Company Design
  28. Teaching and Learning through Design Thinking by Justin Reich, Education Week blogs
  29. Student Power for Accessible Education Organizing Guide
  30. End The Race: The Homework Pledge Toolkit
  31. IDEA: What’s Happening at Your School? A Snapshot Evaluation
  32. SoundOut: Meaningful Student Involvement Guide to Students as Partners in School Change
  33. IDEA: Bringing Democratic Education to Your Classroom and School (Lesson Plan)
  34. IDEA: Introducing Democratic Education (Lesson Plan)
  35. IDEA: Education Library
  36. American Friends Service Committee: It’s My Life! A Guide to Alternatives After High School
  37. Buck Institute for Education: PBL DO-IT-YOURSELF – Guidance, Tools and Tips for Your Projects
  38. Design Thinking For Educators: context / profession / practice / mindset
  39. Creative Workshop: 80 Challenges to Sharpen Your Design Skills, plus 10 bonus challenges
  40. KnowledgeWorks and American Architectural Foundation: Report From the National Summit on School Design: A Resource For Educators and Designers
  41. Collective Action Toolkit
  42. Target Design K-12 Teacher Resource Packet + free K-12 design
    workshops
  43. Etale.org’s 27 books to cultivate design thinking for educators. See the
    full list here.
  44. OER Commons Design Thinking for 11th Graders
  45. REDlab’s Research in Education &Design

Сайтове:

IDEO – http://www.ideo.com/

D.School Stanford – http://dschool.stanford.edu/dgift/

D.School Potsdam – http://hpi.de/school-of-design-thinking.html

HBR

https://hbr.org/2012/12/reclaim-your-creative-confidence

https://hbr.org/2008/06/design-thinking

Forbes

http://www.forbes.com/sites/reuvencohen/2014/03/31/design-thinking-a-unified-framework-for-innovation/

+