- май 2, 2020
- 2:35 pm
Този текст е подготвен като резюме на лекция от курса „Увод в систематичните иновации“ за пролетно-летния семестър на 2019/2020 година. Лекция пета.
Проучване
Изхождайки от три хипотези. 1.) На Питър Дракър, че “кризите стимулират иновациите”. 2. ) На Пол Героски, че “компаниите иноватори демонстрират различно стопанско поведение по време на криза от компаниите не-иноватори”. И 3.) на Лари Кларк, че има четири ключови промени, които са измерими в стопанското поведение на иноваторите по време на криза: „адаптивност, ускоряване на процесите, незабавна реакция и нова стратегия”, решихме да формулираме проучване, с което да измерим представането на български стартиращи компании иноватори в първите месеци на извънредното положение в България по време на кризата от коронавирус Covid-19 през 2020 г.
Повече за вдъхновението ни от проучването на BESCO (асоциация на българските стартиращи компании) вижте тук.
В резюме, в изследване сред 130 компании за периода, стартиращите компании, които определят себе си като иновативни, се справят по-добре с настъпването на кризата в сравнение с не-иноваторите. От 130 проучени стартиращи компании 100 определят себе си като не-иноватори, а едва 30, се самоопределят като иновативни.
Финансова стабилност
По ключови показатели като финансова стабилност, оборот, ликвидност, вериги на доставки, задържане на персонал, иновативните стартиращи компании не отчитат резки флуктуации в първите месеци на извънредното положение. Докато над 42% от компаниите не-иноватори завяват, че са изложени на сериозен риск от банкрут в следващите три месеца и този процент става 72% в прогнозата им за следващите 6 месеца, едва 12% от компаниите иноватори дават такава прогноза в първите два месеца и процентът се увеличава на 23% за следващите 6 месеца.
Приходи
65% от компаниите иноватори са задържали персонала си. 20,7% са наели нови служители. 6,9% са освободили персонал и едва 3,4% планират да освободят служители в следващите 3 месеца.
Персонал
Над 81% от компаниите иноватори в проучването посочват, че са имали предварително подготвена стратегия за справяне с кризата. 6%, че са създали такава в първата седмица на извънредното положение. 10%, че в момента работят върху такава, а едва 3% отговарят с отговор “Не, нямахме предварително подготвена стратегия”.
Процентът компании от не-иноваторите, които отговарят, че са имали предварително подготвена стратегия за справяне с кризата е 10%.
51% от компаниите иноватори оценяват високо способността си да се справят с рискове. 41% оценяват високо степента си на иновативност по време на кризата. Не-иноваторите отговарят съответно с ниска способност за справяне с рискове (7%) и ниска степен на иновативност 3%.
Рискове
82.8% от компаниите иноватори са имали развойна дейност в последните два месеца и са създали нов иновативен продукт или услуга по време на кризата. 0% от компаниите не-иноватори, които са застрашени от банкрут са имали развойна дейност в последните два месеца.
Стартиращите компаниите, които определят себе си като иновативни, демонстрират по-добра жизнеспособност и гъвкавост по време на кризата. Затрудненията, които до момента са срещнали, не затрудняват критично дейността и жизнения им цикъл. Като допълнителен ефект на кризата може да се посочи, че те са създали нови продукти и услуги, като реакция на извънредното положение.
Сред изводите, които се налагат е, че стартиращите компании иноватори демонстрират по-добра способност за адаптация и висока скорост при приспособяването на продуктите и услугите си в условията на криза. Голяма част от тях имат предварително подготвена стратегия за справяне с кризата. Иноваторите, за разлика от не-иноваторите, идентифицират положителните страни на кризата за стопанското поведение на организацията си и демонстрират различна степен на засегнатост или незасегнатост спрямо не-иноваторите.
Ако над 87% от стариращите компании посочват щети от кризата и това, че са сериозно застрашени от банкрут, липса на ликвидност, загуба на местни и международни клиенти, намаляващ или отсъстващ оборот, налага им се да освободят персонал. То 82,2% от компаниите иноватори посочват, че са създали нови продукт или услуга в последните 2 месеца, 79,2% са привлекли нови клиенти в последните два месеца и 55,2% дори наблюдават увеличение на оборота си. При 44,8% няма промяна в оборота за периода.
Нови продукти
Разбира се, при това проучване от съществено значение е да се отчете, че то дава моментна картина в първите два месеца на извънредното положение в България по време на кризата от коронавирус Covid-19. Също, че проучването не отчита съществените големи разлики между индустриалните сектори. Доколкото цели сектори в икономиката като туризъм, като цяло, ресторантьорство, събития и забавна индустрия, пазари, транспорт и логистика, хотелиерство, спорт и др. са със забрана да функционират. А други като хранителна индустрия, бързооборотни стоки, ритейл, фармация и здравеопазване функционират на “по-високи обороти”, проучване на стартиращи компании иноватори и не-иноватори в конкретен сектор от “опериращите” би дало още по-добра представа за разликите и приликите в иновационното поведение на организациите по време на криза.
Иновативност
В проведеното изследване на 130 стартиращи фирми в периода 1.04.2020 – 20.04.2020 г. са взели участие 37,9% технологични стартиращи компании, 17,2% от сферата на образованието, 17,2% от сферата на услугите, 10,3% от сектор здравеопазване, 2% – медии, 3% – телекомуникации, 1% – бързооборотни стоки и др.
Сектори
За пореден път потвърдихме емпирично, че в съвременната действителност е ключово да се изучава дисциплината иновации и алтернативната психологическа и икономическа нагласа, които тя предлага на бизнеса с умения като: адаптивност, трансформативност, гъвкавост, устойчивост, бърза реакция, решаване на проблеми и оцеляване.