- март 2, 2019
- 1:28 pm
Резюме
От времето на Йозеф Шумпетер до наши дни разбирането за дисциплината иновация и практиката й – предприемачеството се е променило съществено и този текст се опитва да изследва границите на разбирането за термините „иновация“ и „предприемачество“.
Взети са предвид редица водещи изследователи, представители на големите иновационни школи, а именно Харвард, Оксфорд, Станфорд и INSEAD, (Ключови автори: Йозеф Шумпетер, Питър Дракър, Клейтън Кристенсен, Питър Земски, Пол Героски, Дейвид Кели, Тим Браун и др.), като се изследва начинът, по който понятията за иновации и предприемачество се интерпретират от различни изследователи и се възприемат в постмодерната епоха.
Какво означава днес иновацията? Какво означава предприемачеството днес?
Ако премахнем „ново“, „промяна“, „креативност“, „изобретение“ това, което остава от термина иновация е празно или значимо като понятие?
Систематичният характер на термина, който подкрепя разбирането на иновациите, като изграждане на сложни социални системи и винаги има политическа импликация, следва да бъде анализиран.
Политически последици. Предприемачество.
През 1942 г. австрийският икономист Йозеф Шумпетер въвежда термина „съзидателно разрушение“ (creative destruction). Малките предприятия, родени от дъното на пазара, които създават по-евтини, по-бързи, по-ефективни нови продукти, услуги, процеси и бизнес модели застрашават големите корпорации. В основата на неговата икономическа теория стои идеята за иновация. А практиката на иновациите нарича предприемачество. (Иновационната концепция на Шумпетер в контекста на „първата“ и „втората“ му икономически теории и разбирането за предприемачество между 1912-1942 г.).
Контекстът на термина е политически. Шумпетер е силно фокусиран върху икономиката, като борба между икономическите системи и политическите идеологии (борба за надмощие между идеологиите на капитализма и комунизма, и изчерпването на капитализма), че само „иновациите произвеждат просперитет“, счита той.
Уникалните предимства на капитализма – производителност и растеж, са в резултат на „съзидателното разрушение“, което следва пътя на тези две съществени движещи сили към технологичен прогрес. Това създава донякъде едновременно проблем с дефиницията за прогрес, като постоянно подобрение на знанието и възход на човечеството (просперитет), така и с дефиницията за икономическите цикли. Шумпетер определя, че „създаването на иновации е единствената функция, която е фундаментална в историята”. Акцентира и върху тезата, че именно предприемачеството „заменя днешния оптимален вариант на Парето с утрешното различно ново нещо“.
Модерността и уместността на тези размисли във времето му са безспорни, тъй като съвременният капитализъм търпи сериозна криза и е загубил силите си за развитие. Шумпетер отчита и технологичното развитие като постоянен източник на съзидателно разрушение и подривни иновации.
Дилемата на иноватора
Клейтън Кристенсен (“Дилемата на иноватора”) и Пол Героски (“Еволюцията на новите пазари”) изследват нататък. Никоя технология не е разрушителна сама по себе си, първо, заради начина, по който се развива (еволюира) и второ, защото именно нейното прилагане по определен начин, съчетано с редица организационни и пазарни фактори, определят степента, при която появата на нови технологии може да има разрушително създидателен ефект.
„В рамките на предприемачеството създателите на системи играят ключова роля в превръщането на новите технологии в иновация. Тези пазарни предприемачи, които не са непременно най-модерните, но със сигурност познават технологиите, са истинските новатори, тъй като са способни да обединят цялата верига на добавената стойност (доставчици на технологии, доставчици на допълнителни технологии, потенциални потребители, продавачи, финансисти и така нататък). Следователно и в най-добрия случай, технологичните иновации могат да бъдат разрушителни само по начина, по който се експлоатират от създателите на системи.
В заключение, технологичната иновация сама по себе си е продукт на технологична парадигма и технологична траектория“ (Елвин Гури, 2015).
За да бъде наистина разрушителна една технология, тя се нуждае от появата на доминиращ дизайн и от екосистема, в която да се реализира потенциалът й. В резултат на това не може да се твърди, че по същество характерът на технологиите е разрушителен. (“Разрушителни технологии и появата на конкуренцията”, Рон Аднер, Питър Земски).
Онова, което става, е ясно понятно. Терминът иновация вече не изследва дефинициите за „нов“, „различен“, „модерен“, дори „творчески“. Технологиите вземат надмощие пред идеята на инженерните науки за изобретение в контекста на иновациите, но иновацията обхваща значението на социалното въздействие. Изобретателят завършва изобретението до идеята за създаване, действие и функциониране на творческата си работа. Работата на иноватора с иновацията завършва от идеята до въздействието върху пазара и обществото. Без масово въздействие върху обществото, нито един изобретател не е новатор и не е наличен прогрес.
Предприемачество
Така практиката на иновациите – предприемачеството (както ясно разбира и Питър Дракър) е всъщност политическо поведение и практика на социалното въздействие. Често се споменава, че предприемачът носи риска, но по-важното е, че той носи отговорността. Не само за решенията, които ще повлияят на живота му, но и за решенията, които той взема и ще повлияят на хода на историята и обществото. Практиката на предприемачеството, в това разбиране, от тълкуването на икономическата феноменология на Шумпетер, през критиката на Кристенсен и Земски – е практика на социалната и политическа отговорност.
Методологиите и осъзнаването на потенциала. Систематичен характер на иновациите.
През декември 1948 г., като лейтенант от Военно-морския флот на Каспийско море Хенрих Алтшулер пише опасно писмо, адресирано лично до: “другаря Сталин” по темата за иновациите и изобретяването. Той предлага нова теория, която ще помогне на страната да стане лидер в областта на иновациите.
Съвременните иновационни теории, които произхождат от ТРИЗ на Алтшулер (Теория за решаване на изобретателни задачи), се обединяват около три основни проблема, дефинирани от него:
- Проблемите и решенията се повтарят
- Иновациите могат да бъдат класифицирани като краен брой решения на проблемите
- Всяка иновация може да се приложи и извън индустрията, в която е създадена
От тази теория учениците на Хенрик Алтшулер в Израел и Съединените щати, през втората половина на 19-ти век, развиват и модифицират теорията на систематичната иновация, така нареченото, систематичното изобретателско мислене (Systematic Inventive Thinking). Ключови автори и изследователи на тази теория са Якоб Голдънбърг, Дрю Бойд, Дейвид Мазурски, Амнон Левав и др., като в науката успешно навлиза и разбирането на понятието за „колективно творчество “ във връзка с иновациите.
Следващият голяма теория е подходът на Design Thinking (САЩ), основана на идеята за съпричастност към човешкия опит и човешки дизайн.
Бъкминистър Фулър през 1956 г. официално стартира преподаването на Всеобхватна наука за проектиране (CADS) в творческата лаборатория на MIT. Неговите лаборатории са прилагали научни методи за генериране на проекти.
Подходът на Бъкминистър се основава на знанията на елитни екипи от инженери, промишлени дизайнери, учени и химици за иновации и предприемачество. Той е известен с геодезическите куполи, автомобила Dymaxion, града на Тритон, купола „Fly’s Eye“ и термините „космически кораб Земя“ и синергизъм.
Наука за изкуственото
През 1969 г. Хърбърт Саймън публикува науката за изкуственото, което дава дизайн на нова гама от класификации и параметри. Саймън твърди, че всичко, което е проектирано, трябва да се разглежда като изкуствено, а не като естествено. Основни изследователи на метода на Дизайн Мисленето, които продължават работата на Фулър и Саймън са Тим Браун, Сара Бекман, Дейвид Кели, Джейн Лидтка, Том Кели, Джон Кембел, Тина Сийлиг и др.
В Япония се появява Lean като иновативен метод в управлението на процесите и разбира се известната – Lean Startup Movement (САЩ). Продукт (SIT), услуга (DT), процес (Lean) и бизнес модел (Lean Startup) иновации. Практиката на иновациите е придобила инструменти. Това разширява значението на термина и дисциплината към нов аспект. Съществува лабораторна среда между теоретичната рамка на иновациите и практиката на предприемачеството. „Лаборатория“, в контекста на възможността за експериментиране преди етапите на маркетиране и лансиране на продуктите, услугите, процесите и бизнес моделите.
Инструментите добавят една простота в иновационната теория, като я свеждат до набор от методи на преподаване, които водят до по-смелото развитие на дисциплината.
Иноватори и граници на социално въздействие
За да разберем по-добре значението на понятието иновация, трябва да отхвърлим скучните примери. Често цитираните имена на Алберт Айнщайн, Стив Джобс, Джордж Лукас са примери клишета. Нека погледнем отвъд тях.
“Love Symbol” е четиринадесетият студиен албум на американския певец Принс. Издаден е на 13 октомври 1992 г. от Paisley Park Records и Warner Bros. Records. Официалното заглавие на албума е непредвидим и неартикулируем символ, изобразен на обложката му, която е защитена с авторски права под името „Love Symbol # 2“ и е приета за негово сценично име от 1993 г. до края на договора му с Warner Bros. Records.
Символът на любовта на Принс създава редица неприятности за ръководителите на Warner Bros, които не могат да кажат или дори да напишат новото име на звездата си.
Вторият ми пример е още по-спорен.
Известният американски актьор, Арнолд Шварценегер, започва да вдига тежести и да се занимава с бодибилдинг на 15-годишна възраст. Той печели титлата г-н Вселената на 20-годишна възраст и продължава да я завоюва седем пъти поред, като печели и конкурса г-н Олимпия, оставайки с видно присъствие в бодибилдинга, автор е на редица книги и статии за спорта по темата. Спортният фестивал “Арнолд”, който се провежда ежегодно в САЩ, считан за един от най-добрите професионални бодибилдинг състезания през последните години в света, е кръстен на него. Смята се, че той е един от най-великите културисти на всички времена, както и най-харизматичният посланик на този спорт. Арнолд Шварценегер се превръща във вдъхновение за социална промяна.
В дните, в които интернет не съществува, той успява да увлече милиони американски тийнейджъри по тренировките във фитнес залата, като ги спасява от улиците и наркотиците, и превръща идеята в глобална тенденция.
Нека да разгледаме по-нататък социалното въздействие.
Политическият и икономическият преход често е обвиняван за 40-процентния скок на смъртните случаи в Русия между 1990 и 1994 година. Преди Михаил Горбачов да навлезе на власт през 80-те години, съветските лидери приветстват продажбите на алкохол като източник на държавни приходи и не разглеждат “клиничния алкохолизъм”, като значителен социален проблем.
През 2010 г. руският финансов министър Алексей Л. Кудрин обяснява, че най-доброто, което руснаците могат да направят, за да помогнат на държавата, е „разхлабената национална икономика на страната да пуши и да пие повече, като по този начин ще плаща повече данъци”. Като улеснява продажбите и разпространението на алкохол, Кремъл в миналото е имал значително влияние върху употребата на алкохол в Русия. Но историята на Русия с алкохола датира от векове.
По този начин се ражда първият световен закон срещу алкохола: „Резолюция на Министерския съвет на СССР, 7 май 1985 г. За мерките срещу преодоляването на пиянството и алкохолизма”.
Мога да продължа по-нататък с моите примери и те стават все по-противоречиви, но в действителност търсенето на иновации води до разбиране на социалната промяна и преди всичко за разбиране на предприемачеството като опит за социално въздействие. Което е политическо действие par excellence.
Заключение
В заключение, иновацията сама по себе си е продукт, услуга, процес или бизнес модел, който включва не винаги доминиращ дизайн предварително – електрически превозни средства, пътуване до Марс, спасяване на човечеството от бедността, убеждаване на младежите да ходят до фитнеса, вместо да взимат наркотици и т.н., но иновацията винаги се нуждае от появата на доминиращ дизайн за реализацията си и от създателите на системни играчи и на екосистеми. Иновациите винаги са политически действия, независимо дали възникват в резултат на работата на публичния или частния сектор.
Те не възникват и не се развиват само по отношение на технологичния сектор, но техният характер е технологичен като процес. Дълбоко кодираното и подразбиращо се значение на политическата промяна, което Шумпетер кодира в термина, превръща предприемачеството не само в икономическо, но и в социално явление и движение, с трайни последици за културата на средата и политическа отговорност, която поемат хора извън сферата на политиката. Така дисциплината на иновациите и нейната практика – предприемачеството може да се разглежда и като нова здравословна и модерна теория на публичната администрация.
Функция
Сега живеем в епоха, характеризираща се с иновационен икономически растеж (Хелпмън, 2004), но именно иновациите подхранват не само съвременния икономически растеж, но често и икономическото неравенство. Политическата десница и ляво водят редица битки, насочени към различни форми на дистрибуционните политики.
Докато промяната винаги е гарантирана, напредъкът и прогресът не са. Внедряването на иновативни методи в работата на фирмите, рутинизирането и превръщането им в постоянен процес понякога е успешно, а друг път се проваля. Същото наблюдение важи и за успеха на иновационните стратегии на правителствено ниво или тяхното прилагане в публичната сфера изобщо.
За да се реализира потенциалът на ефекта от иновационния опит (без риск от „дилемата на иноватора“), той трябва да вземе предвид редица предизвикателства пред своята реализация – цялостна верига или среда от възможности, които свързват изобретателите, доставчиците, потребителите, инвеститорите, регулаторите, публичните проекти, комерсиализацията и образованието в тяхната цялост и в една обща иновационна екосистема, но по-важното – в обща стратегия.
„Функцията на предприемачите е да реформират, революционизират, реорганизират“ – добявя Йозеф Шумпетер.
Библиография:
Acemoglu, D., and Robinson, J.A. (2012) Why Nations Fail, Profile Books, London.
Barak, M. (2004) Systematic Approaches for Inventive Thinking and Problem Solving: Implications for Engineering Education, Tempus Publications, Int. J. Engng Ed. Vol. 20, No4, p. 612-618.
Beckman, L. S., Barry M. (2007) Innovation as a Learning Process: Embedding Design Thinking, California Review Management, Fall 2007, Vol. 1, N1, 33 p.
Boyd, D., Goldenberg J. (2014) Inside the Box: A Proven System of Creativity for Breakthrough Results, Simon & Schuster, 272 p.
Brown, T. (2009) Change by Design: HarperBusiness, 272 p.
Christensen, M. C. (1997) The innovator`s dilemma, Harvard Business School Press, 179 p.
Dees, J.G. (1998, 2001) The Meaning of Social Entrepreneurship, available from Duke Innovation and Entrepreneurship Initiative website (www.entrepreneurship.duke.edu)
Ebrahim, A., and Kasturi Rangan, V. (2010) The Limits of Nonprofit Impact: A Contingency Framework for Measuring Social Impact, Harvard Business School, Working Paper
Fransman, M. (2018). Innovation Ecosystems. In Innovation Ecosystems: Increasing Competitiveness (pp. I-Ii). Cambridge: Cambridge University Press.
Geroski, P. (2003) The Evolution of New Markets, Oxford University Press, 240 p.
Goldenberg, J., & Mazursky, D. (2002) Creativity in Product Innovation. Cambridge University Press, 240 p.
Goldenberg, J., Levav A., Mazursky D., Solomon S, (2009) Cracking the Ad code, Cambridge University Press, 178 p.
Guri, E. (2015) Unpublished paper ‘No technology innovation is immanently disruptive’, Oxford Saïd Business SchoolHorowitz, B. (2014) The hard thing about hard things, HarperBusiness, 304 p.
Johnson, S. (2011) Where good ideas come from, Riverhead Books, 352 p.
Kelley, D., Kelley T. (2013) Creative Confidence: Crown Business, 304 p.
Kelley, T. (2001) The art of innovation: Crown Business, 320 p.
Kelley, T. (2005) The ten faces of innovations: Currency/Doubleday, 288 p.
Kim C. W., Maubourgne R. (2006) Blue Ocean Strategy, Harvard Business School Press, 257 p.
Liedtka, J., & Ogilvie, T. (2011) Designing for Growth: A Design Thinking Tool Kit for Managers. Columbia University Press, p. 248 Liedtka, J., (2015) Perspective: Linking Design Thinking with Innovation Outcomes through Cognitive Bias Reduction, Journal of Product Innovation Management, Volume 32, Issue 6, pages 925–938
McCraw, T. (2007) Prophet of Innovation: Joseph Schumpeter and Creative DestructionCambridge, Massachusetts, 736 p.
Mulgan, G. (2006) The process of Social Innovation, Tagore LLC.
Mulgan, G., (2010) Measuring Social Value, Stanford Social Innovation Review
Nicholls, A., (2009) We do good things, don’t we?, Accounting, Organizations and Society
North, Douglas C. (1994) Institutional Change: A Framework for Analysis
North, Douglas C. (1993) The New Institutional Economics and Development
Simon, A. H. (1969) The Sciences of the Artificial: MIT Press, 248 p.
Śledzik, Karol (2013) Schumpeter’s View on Innovation and Entrepreneurship
Sloane P. (2007) The Innovative Leader: How to Inspire Your Team and Drive Creativity, Kogan Page, 196 p.
Shumpeter, J. (1943) Capitalism, Socialism and Democracy: London Allen Unwin, 256 p.
Shumpeter, J. (1982) The Theory of Economic Development: An Inquiry into Profits, Capital, Credit, Interest, and the Business Cycle (Social Science Classics Series), Transaction Publishers, 244 p.
Sutton, R. I. & Hargadon, A. (1996) Brainstorming groups in context: Effectiveness in a product design, 35 p., firm. Administrative Science Quarterly, 41, 685–718.
Organization Development Journal, (2007) Fall 2007, Volume 25, N3, 11 p.
Thiel P. 2014, Zero to one, Crown Business, 224 p.
Peters, J. T. , Robert H., Waterman Jr. (2006) In Search of Excellence: Lessons from America’s Best-Run Companies, HarperBusiness, 400 p.
Ray M., Myers R.. (1989) Creativity in Business, Main Street Books, 240 p.
Ries, E. (2011) The Lean Startup, 336 p.
Seelos, Ch., and Mair, J. (2004) Creating new business models to serve the poor, Kelley Business School papers.
Seelos, Ch., and Mair, J. (October 2006) Profitable Business Models and Market Creation in the Context of Deep Poverty: a Strategy View, IESE Paper,
Seelig T. (2015), In Genius: A Crash Course on Creativity, Harper One, 224 p.
Senge, Peter M. (2006) The Fifth Discipline: The Art & Practice of The Learning Organization, Doubleday; Revised & Updated edition, 445 p.
Siedel V., Fixson S. K. (2013) Adopting Design Thinking in Novice Multidisciplinary Teams: The Aplication and Limits of Design Thinking Methods and Reflexive Practices, Prod Innov Manag 2013, 30, 19-33, 15 p.
Von Hipel E. (2006) Democritizing Innovation, MIT Press, 216 p.
Von Hipel E. (1988) The Sources of Innovation, Oxford University Press, 232 p.
Womack P. J., Jones T. D., Roos D. (1990) The Machine That Changed the World, Free Press, 352 p.