Skip links

Болестта, която ни разделя, животът, който ни събира

Този текст е подготвен като резюме на лекция от курса „Увод в систематичните иновации“ за пролетно-летния семестър на 2019/2020 година. Лекция четвърта.

Болест

Болестното състояние е нарушение на нормалното състояние на организма (живот), което свързваме със слабост, неразположение, страдание, болка, вероятно и смърт. Заболели могат да бъдат не само живите същества в природата. Боледуват и общества, институции, сгради, човечеството, езикът и думите.

За някои организации краткосрочното оцеляване е единственият въпрос в дневния ред. Други надничат през мъглата на несигурността и мислят как да се позиционират, след като кризата премине и нещата се върнат към нормалното си състояние. Въпросът е „Как ще изглежда нормалното, живот?“ Докато никой не може да каже колко дълго ще продължи кризата, това, което намираме от другата страна, няма да изглежда като нормалното, което досега познавахме. Невъзможно е да се знае какво ще се случи. Но е възможно да се разгледат уроците от миналото, както далечни, така и скорошни и на тази основа да се мисли конструктивно за бъдещето.

Ако може да се изведе едно наистина ценно нещо от кризите е, че те стимулират животоосмислянето и животовглъбяването. Техни конници на Апокалипсиса са литературата, изкуството, философията, които прегръщат щедро възможността за ново осмисляне и създаване. За живот на бързи обороти вътре в себе си.

ЧЕТИВА

Тази седмица четох два прекрасни текста: Метафората Covid-19 на проф. Ивайло Дичев и икономическия анализ на McKinsey за седемте типа последствия, следствие на корона епидемията в света, които ни белязват “Бъдещето не е това, което беше преди: Мисли за формата на следващото нормално”.

Седемте промени или формата на нещата, която обсъжда икономическият доклад включва:

  • Завръщането на дистанцията между хората
  • Устойчивост на шока
  • Раждането на безконтактната икономика
  • Повече държавна намеса в икономиката
  • Повече контрол върху бизнеса
  • Промяна на индустриите и пазарните ниши, поведението на потребителите, пазарното позициониране на компаниите и атрактивността на конкретни сектори
  • Позитивните зрънца на промяната насред кризата и живот с промяна

Един от най-важните въпроси е можем ли да имаме и да мерим индекс на устойчивост на компаниите (и държавите) в криза? Каква част от приемствеността на бъдещето ни е гарантирана, когато депутатите се разболяват, границите се затварят, болниците се препълнят, образованието се забавя. Кои са структурите и факторите, които ще доведат до оцеляване и няма „да блокират“?

Интересен въпрос, още повече, че ако вземете предвид горните два текста, ще трябва да помислим мислима ли е реториката на метафората с преносния си смисъл без буквалния, мислимо ли е значението на формата на нещата, без тяхната функция.

ГРАНИЦИ

Къде са границите на метафората и истината днес, на формата и функцията утре?Странното е, че новото страдание като че ли няма човешки смисъл. Хората не умират нито от възвишени емоции, нито заради неудачи. Болестта дори не носи морална стигма както СПИН-а, който Зонтаг добавя към размишлението си. В миналото някои страдания са свързвани с определен социален статут, например холерата е болест на бедните, които живеят без чиста вода; подаграта – на богатите, които ядат прекомерно много месо. COVID-19 няма нито психологически, нито морален, нито социален облик. Болестта е следствие на социалната топография – къде си разположен, откъде идваш, с кого си се ръкувал. Което я прави идеален образ на мрежовото общество, в което живеем. Ние не сме индивиди, ние сме точки от глобалната мрежа. Ивайло Дичев

Дали да отложим от разговора си разговор за смъртта на Милен Цветков, защото темата е толкова болезнена или именно затова да я обсъдим? Дали да останем в непроменената схема на учебния материал или да изследваме и създаваме сами ново учебно съдържание, защото светът се промени? Какво учим днес, когато учим за иновации и следим брифингите на националния оперативен щаб, които броят болните, живите, мъртвите за закуска и за вечеря?

ЖИВОТ

Проф. Дичев е прав, че „нормалното“ се деконструира и новото нормално е неизвестно, но в нашата нова метафорична по своему учебна среда, на отчуждената истина и невероятното, трябва да открием пътя да учим за днес и за утре.

Животът ни събира и колкото и тъга да има сред нас днес: „Животът е прекрасен. „Нека бъдещите поколения го изчистят от злото, гнета и насилието и да му се наслаждават напълно.“ Роберто Бенини

За вдъхновение: „Криза“ на Димчо Дебелянов.

Библиография:

Метафората Covid-19проф. Ивайло Дичев, ст. в. Дневник, електронно издание, 21.04.2020

Бъдещето не е това, което беше преди: Мисли за формата на следващото нормално,

ст. McKinsey, Kevin Sneader, Shubham Singhal, април 2020

Животът е прекрасен, филм на Роберто Бенини, 1997

Криза, стихотоворение, Димчо Дебелянов, 1908 г.

+