Мислене за различни неща

За иновациите е необходима определена миловна нагласа, но това не означава, че е възможно някой да започне да мисли различно веднага. Иновативното мислене не е различно мислене или мислене за разликите, това е мислене за много различни неща едновременно.

Наскоро, по време на обяд, приятел спомена, че поддържа живота си леко хаотичен, за да бъде по-креативен. За да виждате и да мислите за нови неща, ви трябват нови неща. Ако не мислите и не търсите нови неща, няма да ги намирате.
Паметта ви услужливо добавя съдържание, когато вие си мислите, че имате нужда от съдържание, но е по-добре да бъдете заливани със съдържание, дори когато не го очаквате, защото това стимулира по-бързото и различното мислене.
Това значи, че всеки път, когато се изправите пред проблем трябва да разчитате на услужливостта на предишния си опит да ви подскаже решение. А не е ли по-добре, да намирате решенията, преди да са се появили проблемите? Да избирате от вече налични решения, които са комбинативен краен брой?

Ето сега говорим за иновацията по същество. Иновацията предлага решения на принципни проблеми, които не са очевидни за всички в началото. Теорията за creative problem solving показва как не просто да разглеждате проблема, а да стигате до есенцията му. Нещо като „не съдете по книгата за корицата“, а да влезете в дълбочината на сюжета.

Описването на проблема в дълбочина е това, което ви помага да се отдалечите достатъчно от собствения си опит, за да видите не едно, а различни решения едновременно. Т. е., не да мислите различно, а да мислите за различни неща.
Хаосът помага. Различната гледна точка и чуждият опит също. Затова и ключът към иновациите не е да се научите да мислите различно (което по моето скромно мнение е оксиморон), а да мислите за много различни неща, които са неочаквани, а не само поискани. Неочакваното е също толкова добро за иновациите, колкото и преживяването.

Иновацията е изненада, в най-обичайния смисъл на тази дума.