Какво е иновация?

ВЪведение

Има много различни дефиниции за понятието и термина иновация, като подобрение, нововъведение, изобретение, създаване на нова добавена стойност, усъвършенстване на продукт, услуга или процес, повечето от които са непълни, а някои и напълно погрешни.

Много често обаче, нито едно от тези определения не отговаря на условията за иновация. Заради масовото си споменаване думата, по същия начин, по който термина „модерност“ губи значението си през 19 в., губи от смисъла си.

Дефиниция за термина иновация

Дефиниция за иновация, с която ние работим звучи така: „Иновацията e икономически феномен (това означава масово решение, което носи приход или ползи за обществото в голям мащаб); Иновацията е въведено в употреба креативно решение (приложно изобретение, отново в икономически смисъл); иновацията е гарантирана позитивна промяна за обществото“.

Без разбирането за глобален компонент, социална промяна и доминиращ дизайн, разбирането за иновация е неприложимо. Помислете за интернет, компютъра, кламера, телбода, прахосмукачката, пералнята, закони, правила, превозът с такси и пр. Всички глобални продукти и услуги, от които сте заобиколени.

Ако една компания подобри процеса си на работа за нея това подобрение ще е добро, но ако не може да се приложи в употреба от никой друг, няма да е достатъчно добро. Ако друга компания или организация го ползва също, може би ще е нещо по-добро, но за бъде иновативен този процес, той трябва да се наложи в масова употреба и да бъде с доминиращ дизайн. Например, вече всички знаят какво е CRM.

Доминиращ дизайн

Доминиращият дизайн има още една явна характеристика – той променя културата на средата и навиците и поведението на потребителите, а не само въвежда в употреба решението икономически.

Иновацията е винаги цялостен дизайн процес на прилагане на конкретно ново знание в употреба, а в най-добрия случай, употребата ще носи печалба. Иновацията винаги е икономически феномен.

Една от ранните формулировки на думата „иновация“ е на Йозеф Шумпетер, австрийски икономист и политолог. Според икономическата теория на Шумпетер, икономическото развитие се дължи именно на иновации. Иновации в една динамична среда, където старите пазари биват унищожени и заместени от нови – така нареченият процес „creative destruction“ (съзидателно разрушение).

Според Шумпетер, радикалните, а не инкременталните процеси са причина за разрушителните промени, които всъщност движат икономиките. В неговата теория са изтъкнати следните типове иновации:

• Въвеждане на нов продукт
• Въвеждане на нов метод за производство
• Създаване на нови пазари
• Развиване на нови източници за ресурси
• Създаване на нова пазарна структура в даден пазар

Според други теории обаче, иновациите всъщност не са всички онези открития, които се появяват, базирани на технологичното развитие на човечеството като цяло. Иновациите имат една основна цел – печалба. Ако дадено откритие, като уникално такова, не донесе печалби, то то не се смята за иновация.

Иновацията като опозиция на статуквото

Иновациите биват 4 основни видове:

• Продуктови иновации
• Иновации в услугите
• Иновации в процесите
• Иновации в бизнес моделите, които се наричат още парадигми или модели

Освен видове Иновации, различаваме и четири основни типове иновации:

• Радикални
• Подривни
• Пробивни
• Инкрементални или наричани още поддържащи иновации

Джоузеф Тид и Джон Безант също различават радикални и инкрементални процеси. Но каква е разликата? Нека дадем пример за радикална иновация: първият хибрид на Toyota. Това е първият подобен автомобил и определено никой от нас не е знаел какво е хибрид и за какво става въпрос. Дали светът ще принадлежи на тази технология или на електрическите автомобили. Точно това се нарича радикална иновация – оформлението на дизайн за бъдеща среда. Инкрементална иновация, това е „do what we do but better“: подобряване на телефонните услуги в дадена телефонна мрежа например – 2G, 3G, 4G, 5G. Това е един доста ярък пример за инкрементална иновация.

РИСК

Нещо много важно, когато говорим за иновации е, че ако искаме да намалим риска иновациите да сринат нашия бизнес, (или просто да го лишат от средства) трябва да се въоръжим с търпение. Успешните и световни практики показват, че колкото по-несигурна е една технология, толкова повече време и трябва, за да се докаже на пазара. Ако в началото на иновативния процес ние се нуждаем от продуктова иновация, то след това трябва да се стремим към иновации свързани с процесите. По този начин ние движим естествения иновационен цикъл на всяко доходоносно откритие.

Disruptive Innovation

Клейтън Кристенсен, най-известният теоретик на подривните иновации (б. р. и да, аз ги превеждам като подривни, а не като „разрушаващи“ или „разрушителни“, защото случаят, в който наистина имаме разрушителен ефект е рядък и специфичен пример) доказва, че иновацията е феномен на периферията и дъното на пазара, от което се появяват нови играчи, които обичайнo преформулират пазарна ниша, модел или процес, измествайки традиционния конкурентен модел. Неговата теория е еволюционна и следва един естествен ход на природата, в който винаги се появяват мутации и изменения, като естествено средство за промяна и подобрение.

Съществуването на иновациите според Кристенсен е винаги пряко зависимо от достъпа на компаниите до ресурси. Ако компаниите нямат достъп до ресурси през клиентите си или инвеститорите, дори добрите идеи не могат да бъдат имплементирани. Най-добрите компании, според него (1997, The Innovators Dilemma) са тези, които успешно убиват нежеланите от клиентите и инвеститорите си продукти и услуги, стремейки се към нови, които да задоволяват потребностите им.

Принципи

Това е първият принцип на подривните иновации. Другите четири са:

• малките пазари не могат да задоволят нуждата от ръст и експанзия на големите корпорации
• пазари,които не съществуват, не могат да бъдат анализирани
• способностите на компаниите и хората в тях, обичайно са и техни неумения и липса на капацитет
• създаването на количество технологии, никога не е равно на търсенето на пазара

ВЪТРЕ И ВЪН ОТ КУТИЯТА

От обратната страна стоят Дрю Бойд и Якоб Голденбърг, които търсят същността на понятието иновация в един затворен свят от възможности. Да мислиш „вътре в кутията“ се оказва най-лесният път към инкременталните иновации, а ако те са желани и лесни, кой ще търси подривни и радикални?

Докато не се намесва Дизайн мисленето, което приобщава позабравените теоретични механизми на антропологията в нов проект, целящ радикализирана подмяна на разбирането за лекотата на иновационния процес, но не само. Връщането към човека, вместо изначалния фокус върху пазара или продукта, носи нови ползи, които пряко повлияват бързото развитие на теориите на иновациите. Поставени в една и съща теоретична парадигма повечето методи се разделят на 4 групи:

• с фокус върху пазара (теориите на Шумпетер, Кристенсен)
• с фокус върху процеса (Lean, Lean Startup, теориите на Тид и Безант)
• с фокус върху продукта (SIT – Систематично изобретателско мислене)
• с фокус върху човека и емпатията (Design Thinking)

ОТ 0 до 1

Zero to one на Питър Тийл разказва как, за да се създаде една успешна иновация, тя трябва да е мислене отвъд съществуващото в рамката на ограниченията, с които боравим, когато се конкурираме за награди. Най-труден за имитиране е характерът, затова, ако вложите в продуктите и услугите си характер, те ще са неповторими.

„Когато правим нещо, което знаем как се прави, се придвижваме от 1 към n и просто умножаваме нещо вече познато (б. р. теория на имитацията). Но всеки път, когато създаваме нещо ново, се придвижваме от 0 към 1. Изобретяването – и като момент, и като действие, е нещо сингулярно, а резултатът е нещо ново и непознато“.

Ето и още няколко книги, които анализаторите в областта на иновациите посочват, като важни:

Innovation and entrepreneurship, Peter F. Drucker

The myths of innovation, Scott Berkun

Where good ideas come from, Steven Johnson

Материали от нашия екип и преведени от редакторите ни:

Дисциплината иновации и нейната практика предприемачеството днес 

Дисциплината иновации

Библиография