- октомври 11, 2014
- 1:56 pm
Често забравяме кои са иновациите, които са променили света и са завъртяли по-бързо колелото на времето. Затова ви предлагаме да си припомним най-важните древни изобретения на човечеството. Ето и първите 6.
Часовникът – 3500 г. пр. Хр. Вавилон и Египет
Часовникът, като уред за измерване на времето, използва стабилен периодичен процес (околоосното въртене на земята, люлеене на махало, трептене на пластинки или атоми) или равномерно (постъпателно или въртеливо) движение. Най-старите часовници са слънчевите, от III хилядолетие пр. Хр. Първото споменаване е на Херодот.
От II хилядолетие пр. Хр. са известни водните (клепсидри) и пясъчните часовници. През средните векове се използват градуирани свещи, маслени и звездни часовници. Прототип на съвременния механичен часовник създава (1657) Х. Хюйгенс. В средата на 19 в. се появяват електромеханичните и електрическите часовници, а през 20 в. – електронните кварцови часовници.
Колелото – 3500-3200 г. пр. Хр. – Месопотамия
Колелото е основно средство за предаване и преобразуване на въртеливо движение и се използва на практика в целия съвременен свят, в почти всяка концепция или механизъм. Дървеният диск е известен от IV хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия, а венецът със спици – от II хилядолетие пр. Хр.
Календарът – 3000 пр. Хр. – Вавилон и Египет
В основата на календара лежат периодични астрономични явления – смяна на деня и нощта, на лунните фази, на годишните времена; измерват се със средно слънчево денонощие, синодичен месец и тропична година, които не са съизмерими.
Календарите са слънчеви, лунни и лунно-слънчеви. Първите календари са от 30 в. пр. Хр. – лунен във Вавилон и слънчев в Древен Египет. Съвременният слънчев календар води началото си от египетския, чиято година има 365 дни. Разликата (0,25 дни), между египетската и тропичната година, води до грешка от 1 ден на 4 години. За премахване на тази грешка Созиген по нареждане на Юлий Цезар реформира египетския календар. Новият календар, юлиански, е въведен на 1 януари 45 г. пр. Хр.: 3 поредни години са обикновени, с по 365 дни, а всяка четвърта (поредното и число се дели на 4) е високосна, с 366 дни. Разликата от 11 минути и 14 секунди между юлианската и тропичната година води до грешка от 3 дни на 400 години. За премахване на тази грешка папа Григорий XIII реформира през 16 в. юлианския календар (стар стил) и въвежда григорианския календар (нов стил), в който от столетните години високосни са годините, на които стотиците се делят на 4; Този календар е въведен в България през 1916 г.
Разликата, (26 секунди) между средната продължителност на григорианската и на тропичната година, така води до грешка от 1 ден на 3280 години.
Впечатляващи са древните календари на маите и ацтеките (виж снимката, по-горе).
Стъклото – 2600 г. пр. Хр. – Египет
Най-древни находки от стъкло са открити в Египет – мъниста, амулети от непрозрачна стъклена маса (III хилядолетие пр. Хр.), чаша (II хилядолетие пр. Хр.). През I хилядолетие пр. Хр. производството на стъкло се разпространява в Месопотамия. Центрове в древността: Александрия и Сидон. Прозрачното стъкло и стъклодувът се появяват в Древния Рим (1 в. пр. Хр.) – Северна Италия, Испания, Галия, Фландрия, областите около река Рейн. След 5 в. център на производството на стъкло е Византия, през 12-15 в. – Дамаск, Алепо и Персия. От 9-10 в. във Венеция се изработва стъкло от бенедиктинците, през 13 в. се появяват венецианската стъклена бижутерия и тънкото фино стъкло. През 14-16 в. стъклопроизводството е развито в Германия (Рейнска област) и Чехия (Бохемия) – нови форми от дебело стъкло и кристално стъкло се появяват във Франция, Англия и Холандия. В България има находки от антични и средновековни стъклени съдове и украшения (гривни). По време на османското владичество се внасят съдове от фино венецианско стъкло. Промишленото производство в България е от края на 19 в.
Компасът – 400 г. пр. Хр. – Китай
Компасът е създаден за първи път в Китай през 400 в. пр. Хр. Представлява уред за ориентиране, показващ приблизително посоката Север. Компасът е магнитен (с магнитна стрелка), жирокомпас (с жироскоп), радиокомпас (с радиофар) и др.
Хартията – 105 г. – Китай
Хартията за пръв път е получена в Китай през 2 в.; в Европа е пренесена от арабите (11-12 в.). Известни са около 600 вида хартия – за писане и печат, газо- и водонепроницаема, огнеустойчива, светлочувствителна, с диелектрически свойства и др.
Хартията се получава от целулоза (от бор, ела, смърч и др.), дървесна маса, слама и целулозни вторични суровини (памучни и ленени отпадъци и др.).
Хартиената каша (смлените суровини с добавки вода, пълнители, лепила, проклейващи вещества, багрила) постъпва в машина за производство на хартия (изобретена през 1799 година от френския техник Н. Л. Робер). В машината последователно се извършват процесите: отливане, формуване, обезводняване, сушене, обработване и навиване на готовата хартия на ролки.