Кратък обзор на употребата на думата иновация в родните медии и пространство показва колко изпразнена от съдържание е тя.
Ако се доверите на употребата на иновация и нейното споменаване у нас, ще излезе, че в България бликат, като от неизчерпаем и пищен извор икономически феномени, със значителен пазарен дял, които променят живота на хората към по-добро и щастливо съжителство. В действителност обаче, обърканата употреба и липсата на експертност в употребата на думата иновация води до слепота за истински сполучливите продукти и услуги, за сметка на нищожно модерни, но секси пазарни творения. От друга страна, никнат като тумори, един след друг, конкурси с награди за иновации, кой от кой по иновативен и кой от кой по „експертен“. Давам пример със следните, за да си съставите сами мнение:
- Награди за иновации в спа туризма??!!! тук
- КРИБ награди за иновации… тук
- БТПП и БАН?!!!! награди за иновации тук
- Националният иновационен форум, който всяка година поне мен ме обърква, какво цели тук
- b2b медиа конкурс за иновации, за който се плаща участие, тук
и още поне 100-на подобни конкурси със съмнителна добавена стойност, които дават награди за иновации в автомобилната индустрия, най-иновативно селскостопанско предприятие, иновация за обществото?!!! и мн. др.
Няма лошо да има конкурси, няма лошо да има и категория иновации във всички конкурси, наистина, но ще е хубаво да има наистина иновации на пазара.
Защото кръстоската между слива и кайсия НЕ е иновация, колкото и награди да „грабне“, а Пощенска банка няма как да печели награди за иновативни продукти и услуги, каквито няма и новият хербицид на Байер за царевицата може да е полезно изобретение, но иновация НЕ е.
За всички технологии, които се наричат иновация дори няма да отварям дума, единственото което мога да добавя е, че търсенето на модерност чрез думата иновация е леконравно, без смелостта да пробваш продукти и услуги, за които всички твърдят, че няма да са успешни или че за тях няма да има пазар и които имат наистина реален потенциал да станат масови и да променят нещо голямо. Ако всеки иноватор, трябваше да се съобразява с мнението на поддръжници и конкурси с награди, вместо да следва собственото си знание, нюх, интуиция, едва ли щяхме да сме свидетели на много промени.
Бърз поглед върху българския пазар би трябвало да ви подскаже, че иновациите не се случават за момента, колкото и да се говори за тях и една от причините е в неразбирането и награждаването на това, което те не са.
А успешните иновации нямат нужда да бъдат отличавани в конкурси, те награждават компаниите си с приходи. Затова и в заглавието на текста е „загубени в превода“, а не – изгубени, защото тези, за които ни известяват с конкурси, са загубени, т. е. – не стават.
