Диалог за „умните градове“

Презентациите на лекторите от първото събитие от серията Dutch Innovation Café – Smart Cities, което се проведе днес в d.house и кратко резюме на съдържанието и посланията зад него.

“Умният“ град (Smart City) повишава качеството на живот на всички свои жители.

Ако се питате, какво означава терминът, обяснено по-просто е това. Колкото и да говорим за технологични решения и сложни термини, концепцията на Smart City, всъщност цели да подобри живота на хората в среда, която максимално се е отдалечила от природата им на диви ловци и ги е превърнала в “градски диваци”.

Характеристиките на тази концепция са:

1. Устойчивост – условията и средата на живот, в които влагаме средства, изискват мислене за бъдещето, за да не бъдат еднодневни решения, а решения, които могат да се справят с промените в климата, населеността, ресурсите, всекидневието на живот на бъдещите хора. Т. е., това са умни решения, които не строят болница тук, банка – там, небостъргач насред квартал с панелни блокове, а които търсят синергия между минало и настояще и най-вече се грижат за основните проблеми на всеки човек: здраве, време, работа, пребиваване, почивка. Ползват ресурсите пестеливо и с грижа за тези след тях, ако могат дори ги презиползват или създават нови ресурси в един затворен цикъл на кръгова икономика.
2. Оптимизация – не само на енергия, ресурси, време, а на процесите; сами по себе си технологиите фасилират прехода към „умни“ градове, но това, което стои в основата на тази голяма промяна е новият начин, по който се ползва информацията – като инструмент за свързани решения със свързани технологии. Моятя пералня се включва сама, само когато работят и две от тези на съседите ми, за да потребяват успоредно ресурса вода, като по този начин намаляват сметката и на трите домакинства, например. Тук, споделената икономика ще е от съществено значение, без да е в ущърб на регулациите.
3. Дизайн – основната функция на дизайна е да има добър потребителски опит (UX), след което идва естетическата функция. Връзката между това, нещо да работи добре и да изглежда добре, е функция на полезното и приятното слети в едно. Едни ясно разчертани и разграфени цветни места за паркиране във всички квартали на София, не само в центъра, може да не отучат веднага софиянци да паркират и върху тревните площи, и върху троарите, но поне ще повишат нивото на “игра” в града, а оттам и на осъзнатост как го споделяме и преживяваме с другите.
4. Експеримент – защо майката, която не успява да мине с количката с детето между паркиралите на тротоара коли; шофьорът на колата, която паркира на тротоара, защото не умее или не знае къде другаде (а и всички така правят); пешеходецът, който се провира между тях – не са три различни лица, по-добри или по-лоши хора, това са три персони, три функции на градската среда, които в даден момент се припокриват и от едно и също лице през годините, защото средата не предполага решение. Решението е именно, в умното експериментиране на база на тези проблеми с тестове в различни квартали, за оптимизиране на дизайна чрез устойчиви решения, за да бъде живота на хората по-лесен, приятен и удобен. Може да се окаже, че едно решение не работи за всички еднакво, а може и да е универсално, но ако не спираме да го търсим – ето това е „умен“ град.
5. Урбанизация, която не трябва да е и дехуманизация, и срещу природата. По-просто казано: връщане към природата с осъзнатост, че вече сме градски хора, но това не трябва да е за сметка на природата, защото дългосрочно не можем без нея. Модерният град замърсява и избутва всички излишъци вън от центъра на града. Но и прави така, че после те се връщат като дефицити в мрежата на реда: повече боклук – повече болни хора; задръствания – изнервени граждани, повече катастрофи и конфликти; липса на пешеходни зони и достатъчно велоалеи – уседнало население с проблем със затлъстяването; прашен и мръсен въздух – болести, увреда на растения, отлив на туристи.

Дискусия за „Умните“ градове с публичния сектор, бизнеса, неправителствените организации с помощта на малко добър чужд опит от лидерите в областта

Всички характеристики на концепцията бяха дискутирани днес у нас на събитието Dutch Innovation Café – Smart Cities, което организирахме в партньорство с Посолството на Кралство Нидерландия в България и чиято основна цел е да провокира диалог между холандския опит и българската предприемаческа екосистема за средата и нейната умна специализация.

Всеки един от участващите видя в различна перспектива представата си за „умните“ градове, а за да научите повече вижте и презентациите на нашите лектори по темата:

1. Адри Уишман, основател на IoT Nederland (Internet of Things Nederland) ТУК
2. Йерун Ван Хертум, Директор човешки ресурси в Strypes ТУК
3. Любомир Янчев, Основател на Melissa Climate ТУК
4. Димитър Димитров, Основател на Tickey ТУК
5. Александър Пенев,Съ-основател на Veloxoft ТУК 

 Снимки от събитието може да видите ТУК