- март 22, 2024
- 4:49 pm
“Тези, които отхвърлят подобение, защото е новаторство, след някой и друг ден ще бъдат принудени да приемат новаторството, когато то е престанало да бъде подобрение”.
Стратфорд Канинг, виконт Стратфорд де Редклиф, британски дипломат (1786-1888)
Увод
В дисертационния си труд от 2021 г. описвам разбирането си за ново теоретично понятие противоположно на иновацията [1], което дефинирам като деновация [2]. Във връзка с него развих и тезата, която искам да проверя с поредица от бъдещи проучвания, основа на монографията ми, че “държави, в които се въвеждат по-малко или в ниска степен иновации, в същото време се въвеждат повече деновации на пазара и обратното – в държави, в които се въвеждат повече иновации или в по-висока степен, са налични по-малко деновации (антииновации)”.
Теоретично звучи сложно, но в реалността, когато обяснявам на студентите си и във всекидневната реч за какво става дума, ситуацията е проста.
България е страна с нисък достъп и въвеждане на малко иновации в живота на обществото на годишна база, а в същото време до всяко училище може да си купите “вредни за здравето или морала стоки”, цигари или алкохол, в някои случаи и наркотици.
В много малки села и градове няма аптеки, но има малко казино и голяма реклама на хазарт. Достъпът до спешна медицинска помощ в страната за много хора е ограничен или невъзможен, а в същото време в развитите страни здравните иновации заемат значима част от ръста в икономическото им развитие.
Иновациите подобряват живота на обществото и икономиката на държавите, деновациите ги влошават. Двете понятия се намират в зависимост и моята цел е да изследвам нейните количествени и качествени измерители оттук насетне и да докажа, разбира се, че такава зависимост и взаимовръзка съществува.
През 2024 г., когато започвам този текст, три години след защитата на дисертационния ми труд, България все още e на дъното на Европейския индекс за иновации и икономиката на страната не е преориентирана към икономика на знанието.
Въпросите, които си задавам в момента са свързани със самопреценката на хората в обществото и тяхното разбиране за последните най-големи подобрения (иновации), навлезли в последните 2 години в живота им и разбирането им, съответно за най-влошаващите се компоненти на жизнения им стандарт. Дали отбелязват спад или ръст в жизнения си стандарт?
Базирайки се на Европейското иновационно табло за иновациите [3] искам да повторя и да развия настоящото проучване като го проведа едновременно с това, в следващ период, в двете страни, които през 2023 г. отбелязват най-доброто си представяне като иновационни лидери – Дания и Швеция; в двете държави в дъното на индекса – нововъзникващите иноватори, Румъния и България; и в двете държави, които попадат в средата на индекса – Словения и Естония, по средата между силните и умерените иноватори.
Фигура 1. Европейско иновационно табло за иновациите 2023 г. [4]
Надявам се, с това да помогна поне на регионално ниво да постигнем по-добро разбиране в България, за това което обществото оценява с положителен знак като повишаване в качеството си на живот и това, което оценява с отрицателен знак, съответно кои продукти, услуги, ялвения, счита, че се отразяват негативно на благосъстоянието му.
Във въпросника питам за най-полезните нови продукти, услуги, процеси, дори и събития или явления, които хората категорично могат да посочат като резултиращи в подобрено качество на живот за самите себе си и съответно за най-негативните. С две думи – питаме за иновации и деновации.
Положителните и отрицателните икономически изменения, които доминират живота ни и го теглят напред към прогреса или назад към регреса. Разбира се продуктите, услугите и процесите са следствия на по-дълбоки причинно-следствени връзки, които са както исторично, така и икономически, културно и ситуационно национално обусловени. Високият или ниският праг на толерантност за бързо приемане на иновациите или тяхното отхвърляне от обществото е също недостатъчно изследвана територия и аспект в икономическото развитие на България, която няма да успея да обхвана с настоящото проучване. Нито причините, които продължават да държат България “закотвена” на последното място в Европейския индекс за иновации, откакто той е въведен. Нито особеностите на политическата и социално-икономическата обстановка, следствие на периода след Covid-19, началото на войната в Украйна, войната в Ивицата Газа и др.
Моето проучване търси гледната точка на потребителите относно иновациите и деновациите, които те успяват да припознаят и оценят като значими за своя живот. Съзнавам, че такава гледна точка е субективна и може да се отклонява значително от информацията, която предоставя българската държава на Евростат или в публични документи; че тя е както регионално обусловена, така и психологически детерминирана, но я намирам и за добра основа за началото на разговора ни за систематичното повишаване на качеството на живот на българското общество през достъпа му до модерни и високо-технологични подобрения от една страна и несанкционирания му достъп до увреждащи здравето или благосъстоянието продукти, услуги, процеси от друга.
De-novation [5] – „Denovation“ е терминът, който използвам, както обясних по-горе, за да обознача противоположността, антонима на термина „in-novation“. “Анти-иновация”, според смисъла, който влагам, означава, че съществуват продукти в масово производство, с мащабен дизайн на употребата и съвършени функция и форма, които не носят полза, а вредят на човечеството. Ако разгледаме понятията “цигари и никотинов бизнес”, “алкохол“, “сурогати” и т.н., които в икономиката се определят като „акцизни стоки”, ще разберем съществения характер на тази връзка. Акцизите са една от най-старите форми на косвено данъчно облагане в икономиката. Те са въведени през XVII в. и представляват надбавка (допълнителен данък) към цената на стоките, която потребителят плаща при покупка. Икономистът Адам Смит описва акцизите по следния начин: „Мотивът за използването на акцизи трябва да бъде единствено желанието да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги„, които той нарича „данъци върху греха“. Деновациите не бива да се бъркат с идеята за иновацията, като посланик, казано просто, на доброто, полезното, улесняването и прогреса. Намаляването на риска от антииновации, които са икономически санкционирани в обществата, трябва да бъде приоритетна грижа на едно общество, насочено към иновационна икономика.
В България широкото и неконтролирано разпространение на хазарт, цигари (дори без акцизен бандерол), електронни цигари, алкохол, нискокачествени храни и вредни съставки вреди на обществото от години.
За да бъде още по-ясен примерът, с който разграничавам иновации от деновации, ще ползвам сектор “Транспорт”, за да илюстирам случилото се в столицата на България – София, в последните 10-15 години. В рамките на този период столицата се сдоби с голямата си иновация – метрото; подмениха се много от превозните средства с по-модерни и нови електрически автобуси, нови трамваи и тролейбуси; на повечето спирки има електронни табели, които указват след колко време може да очаквате пристигането на следващото конкретно по номер превозно средство; във всички превозни средства от градския транспорт бяха монтирани устройства за покупка на електронен билет с дебитна или кредитна карта; изчезна “феноменът” на опасните и препълнени маршрутки, наложил се като по-евтин, но и по-опасен заместител на градския транспорт в определени години.
Неслучилите се подобрения – голяма част от спирките на градския транспорт не са съобразени с човекопотока на гражданите и/или са твърде много или недостатъчни за конкретната пътна линия; самите спирки все още са тесни, неудобни, без места за сядане или багаж; нямат единен дизайн; не са озеленени; в града все още липсват достатъчно свързващи велоалеи;
Деновациите – препълненият студентски град и наличието на само две превозни средства, които да изведат студентите до центъра на града – съответно автобусите 94 и 280, например, води до тяхното обичайно препълване и претъпкване до степен на непоносимост с миризмата, теснотата, липсата на въздух и удобство, и комфорт при пътуването. В този смисъл, това, че превозното средство е чисто ново, това че може да платите с дебитна или кредитна карта, стига изобщо да достигнете терминалното устройство; или това, че тези автобуси слизат директно до сградата на Ректората на СУ “Св. Климент Охридски” спира да има каквото и да е значение като иновация. Въздействието на иновацията, като концепция за подобрение и улеснение на човешкия живот се е сблъскало с лошите имплементация и планиране.
Същото е с информационните табели, указващи ясно след колко време ще дойде следващото удобно за вас превозно средство, защото когато видите, че това време не е между 1 мин. и 15 мин., а е например 49 мин., тяхното наличие спира да има значението на подобрение.
Примерите в България са много, но за да подчертаем смисъла на основната теза, че деновациите намаляват или обезсилват напълно въздействието на иновациите, ще трябва да обърнем внимание на още един феномен.
Когато говорим за иновации и деиновации винаги говорим за център и периферия. [6] Посоката на първите е отвън-навътре, налага се да пробият статуквото, за да заменят една дизайн концепция с друга. Вторите, антииновациите, възникват винаги в центъра и стремежът на обществата (по Фуко) е да ги изтласка в периферията до пълното им заличаване.
Следователно, за да обобщим принципите на изследваното ново явление или икономически термин “деновация” е важно да подчертаем следното:
Принцип на антитезата – намаляване или обезсилване на въздействието на иновациите; деновацията работи в посока противоположна на икономическото въздействие на иновациите за обществото;
Принцип на центъра и периферията – деновациите винаги възникват в центъра, за разлика от иновациите, които пробиват от периферията на пазара към центъра;
Принцип за скоростта за навлизане на пазара – деновациите винаги навлизат и се разпространяват по-бързо от иновациите; (нужни са им по-малко средства, не се съобразяват с регулациите, естествено приети са, вървят по пътя на най-малкото съпротивление).
Оттук възниква и посоката на изследователското търсене, за да докаже, че на пазари с повече иновации съществуват по-малко деновации и че на пазари с повече деновации, успяват да пробият по-малко иновации или съответно, ако се наложат, тяхното въздействие се намалява или обезсилва от деновациите.
Като първа стъпка към това по-мащабно проучване, което ще обхване 6 държави на територията на ЕС, е настоящото изследване, което проверява наличието на разбирането за иновации и деновации на българското общество, като изследването е национално представително проучване, проведено сред 1000 пълнолетни лица в цялата страна в периода 2023 г.
Основната трудност в новата концепция, която предлагам за подход към дихотомията иновация-деновация е доброто и “превеждане” на ненаучен език за всекидневна употреба, който в същото време да запази смисъла и интенцията на авторовата идея. Това е и причината първото поред проучване да бъде реализирано само на територията на Република България [7] като експеримент, върху който да стъпя, за да доразвия както теоретичната, така и изледователската част на текста.
Откъс от теоретичната част
Пластмасата – от иновация към деновация
Пластмасата е материал, иновация за времето си, която като изобретение представлява синтетичен или полусинтетичен полимер с множество полезни свойства като запазване на твърдост при стайна температура, лекост на материала, еластичност, ниска плътност, голяма здравина и др. Започва да се налага от 17-18 век, като през 19 и 20 век изживява своя апогей, с патентоването на бакелита и навлиза в масова употреба на безкраен брой продукти, опаковки, компоненти и пр. С развитието на химията на полимерите постепенно всичко свързано с пластмасата се модернизира до такава степен, че тя се превръща в отделна индустрия [8]. До началото на 20 в. се счита и че повечето видове пластмаса са нетоксични и ниско канцерогенни, но поредица от медицински изследвания постепенно доказават, че в някои случаи особено при опаковките на продукта и тяхното взаимодействие с продуктите, се наблюдават остатъци от химикали в продукта. Доказва се, че особено при хранителните продукти, това не е без значение за човешкото здраве. В допълнение, миниатюрни частици от пластмасата подадат навсякъде около нас и се оказат също толкова лесни за поглъщане, колкото е прахта. [9] Не на последно място възниква сериозният проблем за нерециклируемостта на някои видове пластмаси и натрупването на огромен отпадък от този материал, особено в моретата и океаните по време на т. нар. “пластмасова ера”, в която почти всеки втори продукт в света около нас съдържа пластмасови компоненти.
Обществото променя позицията си и от иновация, пластмасата става нежелана суровина и се превръща в деновация. Повече изследвания доказват вредата от нейната употреба, отколкото ползата. Настъпва автосанкциониращ момент в икономиката с поредица от регулации (особено видни в ЕС), като от полезен за обществото продукт, пластмасата се превръща в “основен враг” и нейното присъствие в човешкото ежедневие става оспорвано и нежелано.
Любопитното в случая е, че когато се налага през 17 и 18 век тя се рекламира като “спасител” на дивата природа, а сега по време на залеза й като “унищожител”. Всичко това показва, че гледната точка в конкретна историческа епоха има значение, защото съвременната икономика малко или повече е развила своята етична страна и социална отговорност в по-висока степен от икономиката на миналото.
Социалните мрежи – от подривни иновации към подривни деновации
Съвсем в началото на човешкото индустриално развитие вероятно всяко изобретение и всяка нова технология е мислена само като подобрение. Впоследствие човечеството осъзнава, че науката има силата да разрушава, в същата степен, в която и да създава (барутът, атомната бомба, концлагерите). На по-късен етап в икономиката се дефинира и разбирането за иновация – онези полезни нововъведения за обществото, които успяват да се наложат на пазара, но в същото време навлизат и технологиите, свързани с оръжията и отбранителната индустрия, вредните химикали, производството на електронни цигари и др. Т.е., технологичният бум е поел както в посоката на иновациите, така и в посоката на деновациите.
Технологичното развитие след четвъртата индустриална революция ускорява едновременно навлизането на технологичните иновации, но и на деновациите във всекидневния живот на обществата.
И за да продължим с примерите за характерните деновации на нашето време ще дадем този за социалните мрежи и съдбата на големите четири: Facebook, Twitter (X), LinkedIn, Instagram, както и много други техни разновидности навлизат масово в живота на съвременните поколения преди около 10-15 години.
В началото те изпълняват изцяло полезни функции – свързват приятели, роднини, общности от цял свят в по-лесна, бърза и споделена комуникация. Предлагат по-евтини и достъпни рекламни инструменти и формати, както за малкия, така и за големия бизнес. Дават възможност на политиците и известните личности да стоят по-близо и непосредствено до аудиториите си като комуникират директно с тях.
Постепенно обаче възприемането за полезното въздействие се променя след казуси като този с британската анализаторска компания „Кеймбридж Аналитика“ (Cambridge Analytica, CA), за която е установено, че е използвала неправомерно данни на потребители на социалната мрежа Фейсбук още от 2014 г.; блокирането на кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп от Twitter през 2021 г.; психологическите проучвания, които доказват екранната заивисимост при младежи, нарастващите стрес, безпокойство, депресивни състояния и дори случаи на самоубийство, следствие на ползването им; масовизирането на разпространението на невярно или ненадеждно съдържание, станало особено видимо след годините на пандемията от Covid-19, президентската кампания за изборите в САЩ от 2020 г., началото на войната в Украйна 2022 г. и тази в ивицата Газа 2023 г.
Обществата се замислят, дали влошаването на демократичното представителство, състоянието на традиционните медии и тяхното “подрито” влияние, новата “професия инфлуенсър” всъщност не са следствие от негативните последици на навлизането на социалните медии в живота ни. И отново започва етап на автосанкциониране на нежеланата употреба, защото от иновация във всекидневието ни социалните мрежи са се превърнали в деновация. Поредица от регулаторни и бизнес мерки биват въведени както от правителствата и наднационалните организации, така и от мениджърите на компаниите, за да се минимализират щетите от нанесените вече вреди.
Разбира се, може да се спори дали това е така. Дали употребата ми на новия икономически термин деновация не е твърде фриволна и неуточнена, но в случая аз описвам само вече случили се в исторически и икономически план промени и явления, така че ще оставим на бъдещето да прецени резултата от тях, а на изследванията да докажат дали съществува и каква е зависимостта между двата полюса – този на технологичната модернизация и този на технологичния регрес.
Тъй като до момента дадохме два според мен сравнително характерни примера за иновации, които са се превърнали в деновации е време да обърнем внимание и на деновациите, които се раждат сами по себе си като такива.
България – страна на деновациите
Това е може би и най-важното заключение, до което достигам с настоящото проучване, защото икономическото развитие на страната се определя в много по-голяма степен от вредните продукти и услуги около нас, отколкото от полезните. Вредните преобладават, по-достъпни са, по-нерегулирани, по-евтини, по-приети от обществото, което има лесен праг за допускането им до пазара.
Примерът, който избирам да покажа като деновация за България няма за цел да злепостави страната ни в очите на европейската или международната общност, а само да илюстрира как очакваното положително въздействие от въведена иновация не може да се разгърне и да реализира пълния си потенциал, защото в обратната на неговата посока е възникнала деновация, която го разяжда и подрива отвътре.
Това е моментът, в който като филолог искам да ви помоля да мислите и по-мащабно и абстрактно за понятието и да си представите бившия министър-председател на България, Бойко Борисов, през неговите фази като иновация, деновация, антиновация за българската политическа система, например; или да видите Институт „Пирогов“ едновременно като иновация и деновация; да разширим семантиката на икономическото явление до обичайните антитези добро-лошо, минало-бъдеще, полезно-вредно.
Ето го и примерът, с който искам да подчертая зависимостта на иновациите и деновациите за икономическото развитие на страните – българското кисело мляко с българските симбиотични закваски между Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. В известната монография на д-р Коста Катранджиев от 1962 г. става дума за това, че българският вариант на йогурт, познат днес в цял свят, възниква още в древността при прабългарите и славяните и формирането на специфичната за нашия продукт млечно-кисела микрофлора се е създала в овчето мляко на база на бактериите Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus осъзнато. Че лечебните и имуностимулиращи свойства са познати от векове и това е наша безспорна родна иновация. До нея е довел уседналият начин на живот на българите, които се научили да подгряват млякото на огън и да го подквасват в глинени и дървени съдове вместо в кожени мехове, като разбрали, че след сваряване и подквасване със старо кисело мляко се получавало по-вкусно ново кисело мляко.
Използване на кравето мляко като суровина за производство на кисело мляко в България започва през 50-те и 60-те години на 20 век, с промишленото му производство. Навлизането на машинното производство на кисело мляко (пастьоризирането на млякото, което е заместило варенето му в казани) е изисквало за новоизграждащите се предприятия в страната необходимостта от създаването на подходящи закваски за промишлено производство. Така се появяват и не толкова полезните, не-имуностимулиращи, не-лечебни и не-вкусни свойства на новите производители. Това налага и въвеждането за тази категория храни на БДС (Български държавен стандарт) през 2010 г., който да намали деновациите в сектора.
В поредица от проучвания и пазарни тестове в периода 2010-2023 г., направени от асоциация “Активни потребители”, например, се вижда, че по основните показатели 1.) водно съдържание 2.) хранителна стойност 3.) живи бактерии 4.) консерванти има сериозни несъответствия между декларираното качество и информация на етикетите и опаковките на конкретни български производители и съдържанието на продукта.
През 2024 г. в България вместо да се радваме на ползите от собствената си иновация “кисело мляко” с имуностимулиращи, лечебни и вкусни свойства, от една страна пазарът е залят с чужда продукция, от друга – въпреки националния стандарт за качество никой не гарантира качеството на българските производители и потребители, от трета – провокира съмнения за качеството на суровините, процесите на съхранение и дистрибуция, общото състояние на продукта до такава степен, че почти никой не би посочил киселото мляко у нас като иновация през 2024 г., (може би все още с изключението на японците и монголците), защото сме дискредитирали продукта дотолкова, че въпреки, че жизненият цикъл на иновацията продължава да е в ход, той се е превърнал в деновация. Първенци по продажби на кисело мляко в страната са чуждестранни компании-производители, които не ползват “истинския продукт”, а имитации; регулаторната и формираща роля на държавата, така че да поощри и запази полезното действие на иновацията на пазара – отсъства; потребителският навик за консумация – деградира.
“Тайната на дълголетието на българите се крие в киселото мляко”.
Това заключава в началото на миналия век проф. Иля Мечников, който през 1908 г. става лауреат на Нобеловата награда за медицина. Една година преди това той въвежда хипотезата за положителното влияние на някои бактерии в модифицирането на чревната микрофлора и заместването на вредните бактерии с полезни. Неговата хипотеза поставя началото на множество нови изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите в България и по света.
Тайна на дълголетието на българите през 2024 г. в страната няма. България е в тежко и хронично състояние на преждевременна смъртност, демографска и социално-икономическа криза. Докато пиша тези редове до мен достига новината за преждевременната кончина на писателят Алек Попов на 58 г. възраст.
Бележки:
[1] Авторова дефиниция за термина иновация: иноваците са икономически изменения, които се релизират на пазара под формата на свръхпродукти, услуги, процеси или бизнес модели, като в представката свръх- се влага разбирането за 1. Превъзхождащ доминанетен дизайн на употребата 2. Съвършенство на функция и форма 3. Доказан потенциал за масова употреба и дистрибуция и подобряване на човешкия живот. Дисертационен труд “Иновациите – фактор за успешно стопанско управление по време на криза”, Л. Асланова (2021).
[2] Деновация (със синонимите си маловация или антиновация) се ползва, като термин, противоположен на иноваците, който притежава всички характеристики на иновацията, но вместо полезно въздействие връху човешкия живот, нанася вреда. Като основа за въвеждане на термина е взето разбирането на Адам Смит за акцизите, като една от най-старите форми на облагане с косвени данъци в икономиката. Въведени през 17 век, те представляват надбавка (допълнителен данък) към цената на стоката, която потребителят заплаща при покупка. Икономистът Адам Смит описва акцизите така: „Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги”, които той нарича „данъците на греха“.
[3] Европейското табло за иновациите сравнява набор от показатели и резултатите на регионите въз основа на ограничен брой покзатели (общо 27). Въз основа на него е създаден и RIS – регионалния сравнителен структурен анализ, който измерва по-малък брой показатели (общо 18) за 238 региона в 23-те държави от ЕС. Така се виждат икономическите, социалните, демографските прилики и разлики в развитието на отделните държави и техните области.
[4] Източник: https://research-and-innovation.ec.europa.eu/statistics/performance-indicators/european-innovation-scoreboard_en
[5] Латинският префикс (представка) de- е много интензивен в значението си „надолу“ (като в degrade), той е имал функцията да отменя или обръща действието на глагола и затова е започнал да се използва като отрицателна представка със смисъла на „не, правя обратното на, отменям”. И въпреки че, представката anti- изразява по-крайно разбирането за “против това” или “противоположно на това, което се назовава” с положителна употреба на дума, напр. антивоенен, антидържавен, антиконституционен, антинароден, антиправителствен, антисоциален; антитеза, антитела, антитоксини, антициклон, античастица, считам, че на български и английски език термниът деновация описва по-точно и ясно моето разбиране за ново икономическо явление, което обръща посоката на значение и въздействие на иновацията в обратна посока, не само противостои, а анулира положителното значение, не само анулира, но и показва процеса на свързаност между отделните състояния на явлението, като взаимно-свързани степени на развитие: 1.) иновация 2.) деновация 3.) антииновация.
[6] Фуко, М. (2016). Генеалогия на модерността, ИК “Изток-Запад”, 288 стр.
[7] Както поясних, по-горе, това са: Дания, Швеция (иновационни лидери), Словакия, Естония (умерени към високи иноватори), България и Румъния (нововъзникващи иноватори).
[8] През 1907 г. белгийският химик Лео Бакеланд патентова своето изобретение Бакелит и така се превръща в бащата на пластмасовата индустрия в света. Бакелитът е първата изцяло синтетична пластмаса, чиито рекламен слоган “Материал с хиляда приложения” се превръща в реалност и дава безкрайни възможности за оформяне на всякакви продукти от пластмаса.
[9] За разлика от други материали, пластмасата не се разгражда напълно, а се разпада на миниатюрни частици, наречени микропластмаса. Тези частици биват открити дори в човешки ембриони.
[10] През 1905 г. 27-годишният български учен д-р Стамен Григоров прави първата си научна публикация в Женева, Швейцария, в която за пръв път разкрива и описва причинителя на прокисването на млякото. Според него това е млечнокисел микроорганизъм, бактерия, която, като неин пръв откривател, той назовава „бацил А“. Доста по-късно, бактерията е наречена „лактобацилус булгарикус” в чест на произхода на своя откривател.
[11] Катранджиев К. (1962). Българското кисело мляко, БАН, 212 стр.
[12] В сайта на асоциация “Активни потребители” могат да бъдат намерени поредица от тестове за периода, като например този от 2011 г. https://aktivnipotrebiteli.bg/%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82/56/%D0%A2%D0%95%D0%A1%D0%A2-%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%BC%D0%BB%D1%8F%D0%BA%D0%BE-(2011)
[13] През 2023 г. БДС отпада като стандарт за киселото мляко и според новия регламент на ЕС то вече е продукт със ЗНП (Защитено наименование за произход), като изискването е да е произведено от 100% българско мляко от български фуражи. Друга гаранция за качеството на продукта не е регламентирана.
[14] https://www.dnevnik.bg/v_pamet/2024/03/22/4604343_pochina_pisateliat_alek_popov/?ref=home_layer2