- декември 23, 2023
- 9:39 am
Европа просто не е добра в иновациите.
В множеството дискусии във форуми и специализрани статии, когато се обсъжда този изключително сериозен за бъдещето на Стария континент въпрос, често уводите започват с виц. А той е следният.
Разбрали се държавите да допринесат за прогреса и иновативността на света и се събрали на купон:
САЩ казали: ние ще дадем софтуера!
Китай отговорили: от нас ще бъде хардуера!
Индия се намесила: от нас е човешкият капитал!
А ЕС извикал: от нас са регулациите. И купонът се разпаднал.
Това е и първият сериозен извод на всички анализатори:
1. Европа прекалява с регулациите и бюрокрацията.
Две и три ще изведа от дългосрочното си наблюдение на икономическата стратегия на Европейския съюз. Тя се опитва да унифицира стратегиите на отделните държави-членки, като работи само по ключови теми за целия съюз: Цифровизация, Демографска криза, Зелената сделка, Дълбоки технологии и пр. Обаче на ниво държава така всяка страна се лишава от конкурентите си предимства и „ги жертва“ за европейските средства, „тичайки“ след тях, вместо след иновациите.
Естеството и есенцията на иновациите предполагат, че всяка държава има свои силни конкурентноспособни страни и свои проблеми. Комбинирането на решения, които обхващат тези две постановки, води до създаването на продукти, услуги, процеси и бизнес модели, които определяме като иновации.
2. Загубата на конкурентноспособност на ЕС е поради загубата на конкурентоноспособността на ЕС на индивидуално държавно ниво, поради стратегията и политиките на ЕС в сферата на икономиката.
3. ЕС няма правилно разбиране за иновациите, като икономически феномен, който се ражда от решаването на локални проблеми в комбинация с национални конкурентни предимства и облекчен достъп до пазара.
4. ЕС предлага изоставащи и догонващи политики, вместо изпреварващи.
5. Отсъстваща култура на иновациите.
Инвестиционната и стартъп културата на Европа е много различна от тази в САЩ и опитите за имитация на Силициевата долина катастрофират. Европа се проваля в това да има своя стратегия. На всички континентални събития ще срещнете едни и същи стартъп-клишета, създадени в отделните страни-членки, като по шаблон.
6. Погрешни данни.
Публикуваното през 2023 г. издание на Европейското иновационно табло и двугодишното издание на Регионалното иновационно табло твърдят, че въпреки неотдавнашните кризи държавите-членки на ЕС, и техните региони продължават да подобряват резултатите си в областта на иновациите. Няма нищо такова. Резултатите на ЕС и капацитетът за иновации се ВЛОШАВА и това е видно от общата капитализация на иновативните компании, влошаващото се образование и провалът в автоматизацията, цифровизацията и иновативността.
7. България е отличник в повтарянето на стари грешки.
България си крета след старите грешки и бърза да пусне новите фондове за новия програмен период към Фонд на фондовете и ЕИФ без анализ на резултатите от периода 2020-2025 г. и количеството хвърлени на вятъра средства, които нямат нищо общо с подкрепа на иновациите и възвръщаемостта в качество на живот за обществото. Имаме и излишното министерство.
8. Погрешни цели пред приложната наука.
Un peu d’histoire, както се казва в зелените пътеводители на Michelin. Склонни сме да забравяме, че Европа има дълга история на научни пробиви, придружени от катастрофални индустриални начинания. Т. е., целите пред приложната наука трябва да бъдат променени, като оттам ще се промени и пазарната имплементация на иновациите. Най-добрият пример за съвременна иновация и иновативна употреба на приложната наука е бързото създаване на ваксината за Covid-19.
9. Фокусът върху предприемачеството, вместо фокус върху иновациите.
Оттук и грешното разделяне на стратегиите и политиките за цифрови технологии от всички други. Създаването на нови бизнес начинания, вместо подкрепата на авангардни и наистина нови решения в полза на живота на хората.
10. България няма стратегия за иновации.
Както винаги оставям най-важното за последно – няма нито едно рационално обяснение, защо България няма стимули за иновации – ниски данъци, данъчни кредити, предварителни пазари, тестова среда върху инфраструктурата на публичния сектор, предизвикателства за решаване на проблеми и истински фондове за иновации. И защо най-накрая няма стратегия за иновации.